ПълниЯТ член
В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълниЯ член в езика ни само по политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиЯТ език има нещо доста общо с българския. Аз лично приемам подобни твърдения просто с повдигане на рамене, но ето няколко примера и правила, които ще ви помогнат да прецените правилно членуването:
Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. ГраматичниЯТ извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. как да прецените кой е извършителят? Ами преценете кое е действието и попитайте кой го върши:
Изречение: КамъкЪТ счупи прозорецА
Действие: ...счупи...
Въпрос: Кой счупи прозореца?
Отговор: Камъкът.
Извод: КамъкЪТ трябва да е с пълен член.
Изречение: ПрозорецЪТ е счупен от камъкА.
Действие: ...е...
Въпрос: Кой е счупен?
Отговор: Прозорецът.
Извод: ПрозорецЪТ трябва да е с пълен член.
А прилагателните кога? Ами когато характеризират мъжки извършители.
Примери:
ПродълговатиЯТ камък счупи прозореца.
КрасивиЯТ прозорец бе счупен от продълговатия камък.
Ако изречението е сложно, опитайте се да го разбиете на прости. ИзвършителЯТ във всяко от тях трябва да се членува пълно. Пример:
ПрозорецЪТ е счупен от камъка, който калпазанинЪТ хвърли по него.
Ето едно "обратно" правило: ако пред съществително/прилагателно има предлог (от, до, на, пред и т.н.), значи със СИГУРНОСТ то НЕ СЕ членува пълно. Защо? Ами защото пред граматичния извършител никога няма предлог. Така че, ако се чудите дали да членувате пълно или не и виждате предлог пред нещото, престанете да се чудите. ПълниЯТ член НЕ е за него.
Вероятно забелязвате, че граматичниЯТ извършител (камък, прозорец или калпазанин) може да съвпада с логическиЯ (камъка) или с реалниЯ (калпазанина), или да съвпада не с извършителЯ, а с потърпевшия (прозореца или неговия собственик)
Остана само да се добави, че ако членувано мъжко съществително стои като заглавие, то трябва да се членува пълно:
Друг пример е и заглавието на разделА, който тук приключва.
Основните правила за това кога да гарнираме нашите текстове с пълен член и кога - не. Номера е в дозата
Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "Той".
Когато думата можем да заменим с "Него", пишем кратък член.
Примери:
Кръчмарят си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог)
На кръчмаря му направиха блог - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)
Войникът напсува САЩ. - Той напсува САЩ (Него напсува САЩ)
САЩ бяха виновни за всичките беди на войника. - САЩ бяха виновни за всичките беди на Него (САЩ бяха виновни за всички беди на Той)
При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма (Ябълката беше горчива, Ябълка беше горчива..., Човечето беше от дърво, Човече беше от дърво...).
Пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. Отново се прилага проверката Той/Него.
Веселият кръчмар си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог).
На веселия кръчмар му направиха блог. - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)
Отново при женски и среден род проблеми няма.
Не знам и не ме интересува!
Така. Правилото за отрицателната частица "не" е следното.
"Не" се пише отделно от глаголите"
Това е. Призовавам всички да препишат правилото по неколкостотин пъти и да го пеят като песничка. Щом можете да пеете два часа с Депеш, и това ще можете да научите. Разбрахме ли се?!
А, да, ето ви и няколко примера:
Не знам
Не мога
Не понасям
Не обичам
Не искам
Не отивай
Не влизай
Не мисли
Не ядат
Не пишем
Не спим
Не пият
Не пушат
Не" се пише слято в невестулка, невеста, невен и други подобни думи, в които "не" не носи смисъл на отрицание. Също така и в началото на прилагателни и съществителни, в които има смисъл на отрицание. Примерно незнание, невалиден, непушач.
Главното Е Да Се Мисли с Главите
Иде реч за главните букви, а поводът е, че в последните две седмици се сблъсках с толкова много Понеделник, Февруари, Англичаните и т.н, че вече трудно забелязвам малките буквички...
Правилата на играта, не, на писането:
С главна буква се пишат личните имена ( това си го знаем), географските обекти, като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.
Когато наименованието е сложно, с главна буква се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.
Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.
Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.
В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълниЯ член в езика ни само по политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиЯТ език има нещо доста общо с българския. Аз лично приемам подобни твърдения просто с повдигане на рамене, но ето няколко примера и правила, които ще ви помогнат да прецените правилно членуването:
Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. ГраматичниЯТ извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. как да прецените кой е извършителят? Ами преценете кое е действието и попитайте кой го върши:
Изречение: КамъкЪТ счупи прозорецА
Действие: ...счупи...
Въпрос: Кой счупи прозореца?
Отговор: Камъкът.
Извод: КамъкЪТ трябва да е с пълен член.
Изречение: ПрозорецЪТ е счупен от камъкА.
Действие: ...е...
Въпрос: Кой е счупен?
Отговор: Прозорецът.
Извод: ПрозорецЪТ трябва да е с пълен член.
А прилагателните кога? Ами когато характеризират мъжки извършители.
Примери:
ПродълговатиЯТ камък счупи прозореца.
КрасивиЯТ прозорец бе счупен от продълговатия камък.
Ако изречението е сложно, опитайте се да го разбиете на прости. ИзвършителЯТ във всяко от тях трябва да се членува пълно. Пример:
ПрозорецЪТ е счупен от камъка, който калпазанинЪТ хвърли по него.
Ето едно "обратно" правило: ако пред съществително/прилагателно има предлог (от, до, на, пред и т.н.), значи със СИГУРНОСТ то НЕ СЕ членува пълно. Защо? Ами защото пред граматичния извършител никога няма предлог. Така че, ако се чудите дали да членувате пълно или не и виждате предлог пред нещото, престанете да се чудите. ПълниЯТ член НЕ е за него.
Вероятно забелязвате, че граматичниЯТ извършител (камък, прозорец или калпазанин) може да съвпада с логическиЯ (камъка) или с реалниЯ (калпазанина), или да съвпада не с извършителЯ, а с потърпевшия (прозореца или неговия собственик)
Остана само да се добави, че ако членувано мъжко съществително стои като заглавие, то трябва да се членува пълно:
Друг пример е и заглавието на разделА, който тук приключва.
Основните правила за това кога да гарнираме нашите текстове с пълен член и кога - не. Номера е в дозата
Пълен член пишем когато можем да заменим въпросната дума, в която се съмняваме, с "Той".
Когато думата можем да заменим с "Него", пишем кратък член.
Примери:
Кръчмарят си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог)
На кръчмаря му направиха блог - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)
Войникът напсува САЩ. - Той напсува САЩ (Него напсува САЩ)
САЩ бяха виновни за всичките беди на войника. - САЩ бяха виновни за всичките беди на Него (САЩ бяха виновни за всички беди на Той)
При съществителни от женски и среден род такива проблеми няма (Ябълката беше горчива, Ябълка беше горчива..., Човечето беше от дърво, Човече беше от дърво...).
Пълен член се поставя и пред прилагателни, които като част на изречението се явяват определения. Отново се прилага проверката Той/Него.
Веселият кръчмар си направи блог. - Той си направи блог. (Него си направи блог).
На веселия кръчмар му направиха блог. - На Него му направиха блог. (На Той му направиха блог)
Отново при женски и среден род проблеми няма.
Не знам и не ме интересува!
Така. Правилото за отрицателната частица "не" е следното.
"Не" се пише отделно от глаголите"
Това е. Призовавам всички да препишат правилото по неколкостотин пъти и да го пеят като песничка. Щом можете да пеете два часа с Депеш, и това ще можете да научите. Разбрахме ли се?!
А, да, ето ви и няколко примера:
Не знам
Не мога
Не понасям
Не обичам
Не искам
Не отивай
Не влизай
Не мисли
Не ядат
Не пишем
Не спим
Не пият
Не пушат
Не" се пише слято в невестулка, невеста, невен и други подобни думи, в които "не" не носи смисъл на отрицание. Също така и в началото на прилагателни и съществителни, в които има смисъл на отрицание. Примерно незнание, невалиден, непушач.
Главното Е Да Се Мисли с Главите
Иде реч за главните букви, а поводът е, че в последните две седмици се сблъсках с толкова много Понеделник, Февруари, Англичаните и т.н, че вече трудно забелязвам малките буквички...
Правилата на играта, не, на писането:
С главна буква се пишат личните имена ( това си го знаем), географските обекти, като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.
Когато наименованието е сложно, с главна буква се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.
Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.
Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.
Последната промяна е направена от zeleno0ka на Вто Фев 23, 2016 8:48 am; мнението е било променяно общо 2 пъти