Hot Life

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Hot Life

Форум за горещ живот


2 posters

    Нашите творения,в полза на потребителите=)

    zeleno0ka
    zeleno0ka
    zeleno0ka
    Администратор
    Администратор


    Брой мнения : 133
    Join date : 11.02.2016
    Age : 33
    • Post n°1

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by zeleno0ka Пон Фев 22, 2016 12:53 pm

    Правя следната тема важна.Ето каква е и идеята  Тук да поставете различни есете,съчинения,импресии,р� �зкази и за каквото още се сетите.Условието е обаче,да са ИЗЦЯЛО ваше творение!Целта е да сме в полза на потребителите и същевременно да можем да прочетем нещо наистина авторско и афтентично.  
    Аз слагам началото с едно мое есе и се надявам и вие да доразвиете темата...     Wink
    • Върнете се в началото
    zeleno0ka
    zeleno0ka
    zeleno0ka
    Администратор
    Администратор


    Брой мнения : 133
    Join date : 11.02.2016
    Age : 33
    • Post n°2

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by zeleno0ka Пон Фев 22, 2016 12:54 pm

    Изкушението или забраната


    Неколкократно в своето ежедневие,всеки един от нас е изправен пред множество от избори,дилеми,решения,коит� � трябва да вземе.Често пъти изпадаме в ситуации,в коити се налага да реагираме на момента,да мислим бързо,да избираме най-добрата от всички възможности.Именно от този избор,зависи нашето бъдеще.

    Дори и най-самоуверения и решителен човек,може да изпита чувство на раздвоеност,на безсилие,породено от невъзможността да вземе своевременно възможно най-правилното решение.Всяко едно нещо,има както своите плюсове,така и минуси,но те не са константни и еднакви,а строгоиндивидуални и различни в зависимост от това в какъв аспект/ситуация,ги разглеждаме.

    Динамиката или по друг начин казано темпото,с което нашият живот се развива,определя и броя на изкушенията и съответно забраните,пред,които се изправяме.Повечето от нас са свикнали да разглеждат тези две отделни понятия,когато става въпрос,предимно за неща с особена важност.Но,нима не можем да видим обстоятелствата от друг ъгъл и да открием,че всъщтност постоянно сме съпътсвани и преследвани дори,от изкушения забрани,забрани и изкушения...

    Още от библейски времена е възникнала,тази неразрешима дилема,запазила се и до съвремеността.Адам и Ева,са имали правото на избор,що се отнася до това,дали се поддадат на изкушинието,реагирайки първосигнално или да се подчинят покорно на забраната,изолирайки емоциите си,използвайки разума си.

    "Винаги най-сладките неща са забренени"-именно,до този извод достигат,двамата,когато им се налага да напуснат,Райската градина,като наказание за това,че не са спазили своете обещание и донякъде,не са оцели напълно това,което Бог им е дал.

    Все пак,горните размишления са изградени,като цяло на религиозна основа...По-достъпна,обаче би била идеята,ако се даде пример от ежедневието-простичък и лесен за възпримане и усмисляне.ето и един подобен-Когато пътуваме гратис,ние също се поддаваме на изкушението,с риск да ни хванат и глобят,ако продупчим,обаче билета си,автоматично се подчиняваме на забраната...

    В недалечни времена моралните ценности,сред общестото са били високо ценени и забелязвани.Вследствие,оба че на множество метаморфози и промени,те зъкърняват и губят своя истински смисъл.Според патриархалните разбирания изкушението е нещо греховно,немислимо,неприст ойно,присъщо само за хора,лишени от лично достойнство и чест.Но,нима това е истината или по-скоро едно безтойностно мнение,предавано от поколение на поколение сред родовете в миналото.Нима,обаче даден човек,би живял истински пълноценно,ако поне веднъж не е усетил тръпката,която носи предприемането на рискована крачка.Да безспорно е по-лесно да живееш по наложените правила,да залагаш винаги на сигурното и да знаеш,че нещата са под контрол.За някои това е идеалното съществуване,за някои е по-добре да бъдеш една кукла на конци,едно бездушевно създание,което лесно може да бъде манипулирано и разигравоно.Нима живота не една театрална постановка,в която всеки трябва да изиграе своята роля...да именно това е той..ние самите сме сценаристите,тези,които определят правилата,тези които избират сюжета,декора замисъла..тези от които зависи ВСИЧКО...

    Изкушението не е грях,то е едно малко бягство от реалността,възможност да чувстваш едновременно с всяко едно от сетивата си.Да усетиш,сладостта на забранения плод да преоткриеш самия себе си,да разбереш,че авантюризма е твоята втора природа.Всеки има воля да устои на изкушенито,всеки има разум,който да го напътсва в действията му.Въпроса е обаче дали ще имаш достатъчно воля за да достигнеш до една пълна вътрешна хармония,до един божествен синхрон между това,което нашепва сърцето и това,което се е зародило в съзнанието ти.
    Щом има изкушение ще има и такива,сколнни да се поддат на него.Поне веднъж и ти стани част от тази магия,от тази вълшебна приказка.Не бъди само един критичен зрител,бъди главния герой във своя собствен филм,наречен живот.
    • Върнете се в началото
    zeleno0ka
    zeleno0ka
    zeleno0ka
    Администратор
    Администратор


    Брой мнения : 133
    Join date : 11.02.2016
    Age : 33
    • Post n°3

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by zeleno0ka Пон Фев 22, 2016 12:56 pm

    България.Малка,но прекрасна страна в сърцето на Балканския полуостров.Това е нашата родина.Но колкото е голяма любовта ни към нея,толкова са и трудни условията за нормален живот и успешна кариера.Да напуснеш отечеството си,колкото и крайно да е това,в днешно време е най-добрият вариант.Отиваики си от родината,губиш частица от себе си.Но всички,които си заминават ,тръгват огорчени,разочаровани от българската действителност.Тръгват изпълнени с гняв и болка,защото вече нищо не ги задържа в малката ,но така обичана страна.Те всички се разделят с илюзиите си за по-светло бъдеще в България.Възможностите,кои то им се предлагат в развитите европейски страни.далеч надхвърлят това ,което им се предлага в родината
    Безработицата,престъпноцт� �а,ниското заплащане-всички тези фактори тласкат малдите хора извън пределите на страната.
    И ако това не се промени България ще продължава да губи своите таланти.Нека се замислим,струва ли си наистина?!
    • Върнете се в началото
    zeleno0ka
    zeleno0ka
    zeleno0ka
    Администратор
    Администратор


    Брой мнения : 133
    Join date : 11.02.2016
    Age : 33
    • Post n°4

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by zeleno0ka Пон Фев 22, 2016 12:57 pm

    Кратък анализ на поемата "Септември"

    Поемата "Септември" на Гео Милев е пълноценен израз на неразривното единство между конкретноисторическото и философскообобщаващото начало в неговата поезия.Чрез нея се утвърждава човешкия стремеж към свобода, щастие и катарзистното страдание за постигане на вярата.Творческия замисъл Гео Милев се реализира чрез съчетаване на реален исторически факт-Септемврийското въстание-и универсална проблематика,свързана с идеята за смисъла и целите на човешкия бунт,за природата,същността на вярата и етапите в нейното постигане. Подемът на човешкия дух е отразен в началните глави на творбата. Той е свързан с раждането на бунта като резултат от натрупаното страдание от гнева и озлоблението на онеправданите и потиснати човешки маси:
    Ноща ражда из мъртва отрова
    вековната злоба на роба
    в своя пурпурен гняв величен
    Разкриват се средствата на борба утвърждава се силата на порива,изяснява се спонтанната и стихийна природа на бунта.Чрез натрупване на подходящи епитети,глаголи и сравнения се изгражда представа за народа като движеща сила на въстанието.Определяща нейна насока във втората част е стремежът към светлина и щастие. Представено е и раждането на надеждата,внушено чрез алегоричните образи на ноща,слънчогледите и слънцето. Колизията между реалността и надеждата е преход към трагичната развръзка на събитията и умирането на мечтите и излюзийте.В трета глава се утвърждава оптимистичната вяра в постижимостта на идеала,разкрити са причините за човешкия протест-мъката,страданието,заробва мето,духовното подтисничество. Внушенията се постигат чрез огрубяването на образността и съчетаването на реализъм и романтично начало.Уточнени са целите и вишия идеал на въстаниците-постигане на свободата.Изяснени са и изворите на човешкия оптимизъм-вярата в справедливостта на бунта.Всичко това е постигнато чрез изповедния и молитвен характер на обръщението към Бога и категоричния израз на увереност в хумания смисъл на бормата.В същата глава се формулира и идеята за необходимостта от саможертва в името на постигането на идеала и осъществяването на вярата. Оптимизмът се утвърждава и като върешна нагласа на колективния дух и в следващите части на поемата. В четвърта и пета глава вярата е разкрита като извор на сплотеността. Силата и е реализирана художествено чрез изграждането на метафорочна образност-"хиляди вери","хиледи воли" и чрез разширяването на пространствените граници-"нагоре","високо","над целата втрепет и смут разлюбяна страна". В шеста глава е пресъздадена разрушителната стихия на бунта,внушена чрез символно-алегорична образност-"светкавица","гръм". Разкрита е и силата на човешкия устрем,също представена стихиино.Преходът от оптимизма към трагизма се съдържа от седма до единадесета глава на творбата,като в седма е дадено началото на погрома само в един стих "Започна трагедията!" И наистина чрез конкретни картини и образи Гео Милев пресъздава една страшна трагедия.Тук внушенията се постигат чрез натрупване на образи,свързани с представата за смърт и ужаст. Единствено чрез подвига на поп Андрей се възвеличава духовното освобождаване на човешката личност и саможертвата в името на идеала. Жертвеното изкупление на свободолюбието е страданието в името на вярата,което присъства в единадесета глава,където възмездието на човешкото непокорсвто се явява кулминационен израз на погрома и трагичното начало. Прозренията за необоснованата жестокост,за несправедливостта се явяват като стимул в борбата за постигане на хуманните идеали,които поетът е изразил в дванадесета глава. Разкрит е процесът на човешкото самоосъзнаване чрез преосмисляне на традиционните исторически и морално етични възгледи.Възражда се гордата самоувереност и изравняването на човека с Бога.Това е изява на извоюваната независимост,на реабилитираните права,осъзнато могъщество и духовен възход:
    Без Бог,без господар
    земята ще бъде рай
    Човешкия живот
    ще бъде един безкористен възход.
    Постигането на вярата ,сбъдването на надеждата-това са основните оптимистични насоки на поемата "Септември" от Гео Милев.Те определят и патос,който осмисля жертвеността,страданието и мъченичеството    .
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°5

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:01 pm

    ЕТО и мой теми:
    Пръвата е характеристика на Майка ТЕРЕЗА    ,на която имам петица В думите на Майка ТЕРЕЗА,се е събрала цялата мъдрост на света.''БОГ е любов'' , и ако този израз може да се каже за някой човек ,то това е Майка ТЕРЕЗА.От това,което тя пише личи колко добре познава хората,техните слабости и недостатъци.За да стигне до прозрението, личащто в нейните мисли и въпреки това да ни учи , '' да правим добро каквото и да става'' , човек трябва да има голямо сърце, изпълнено с безусловна любов, към човечеството. Всеки човек би трябвало да запамети поне един от нейните мисли и във всеки един момент да прилага тези нейни уроци и тогава светът би бил по-добро място за живеене.





    ВТОРАТА ТЕМА е за вредата от пушенето



    В 21-век,пушенето в училище е един от най-големите проблеми.Типичната гледка в днешно време 80% от учениците пушат на вън, вместо да седят в класните стаи и да преговарят уроците си.
    Този проблем е един от най-важните в българските училища , много журналисти са писали по тази тема ,много учители и родители са подавали оплаквания ,но до сега разумно решение не е намерено.Според мен и много българи,министерството трябва да създаде правилник забраняващ пушенето в училище,и сградите около него.В този проблем,вина имат не само учениците,но родителите и образованието,защото до сега не са измислили адекватни мерки за това,ако искаме българските училища да се сравняват с европейските,трябва целият български народ да участва дейно в разрешаване на проблемите,след учителската стачка,очакваме министерството на образованието да създаде правилник,който да пеши този и много други проблеми в българските училища.Цяла БЪЛГАРИЯ се надява резултата да бъду скорошен и видим.
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°6

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:02 pm

    "МАГИЯТА НА ЛЮБОВТА "

    (есе)

    Кое нещо кара хората са възхвалявали във филми ,пиеси,стихове,романи векове наред ? И продължават и сега ... За нея се носят легенди и митове,които изграждат нейния образ . Карат ни да си я представяме красива,носеща щастие,носеща смъсл на живота ,но също така носеща и болка и тъга ... ЛЮБОВТА ... Това чувство .. любовното .. то трябва да се изживее от всеки .. Трябва да бъде опитан вкуса и - сладък или горчив ,трябва да бъде усетен аромата и ... мирисът на пролет .. или есен .. За всеки човек различна , но носеща една магия ,която те кара да забравиш дори за самия себе си ..

    Магията на любовта - много хора не вярват в нея .. Много хора я отричат и тъпчат .. Учените я обясняват като сложни химични реакций ставащи в нас и преминаващи толкова бързо ,колкото са се появили . Но любовта не е само това . Тя е нещо много повече . Тя може да те накара да полудееш,може да те накара дори да се самоубиеш .. ! Защото любовта освен да създава живот може и да погубва такъв .. Ако тя е силна и истинска ,но невъзможна , тя носи само болка ..

    А възможната споделена любов .. Тя е прекрасна ! Няма по-красиво чувство от това ,да знаеш ,че до теб има човек ,който те обича ,който те цени ,който ще е винаги до тебе и няма да те предаде .. Защото ти си единственото скъпо нещо,което той има .. !

    Любовта прави чудеса .Тя те преобразява .. прави те повече човек .
    Кара те да забравиш за всичко друго и да се отдадеш изцяло .

    Магията на любовта не е ли всъщност черна магия ? - това ще попитат някой хора .. Черна ,може би ,защото може да ти донесе нещастие и мъка .. Аз незнам .. Това е относително за всеки човек .. И всеки човек я изживява по различен начин .. И дори и в днешния свят , свят на войни ,на страдание , тя продължава да живее ,макар и скрита някъде много дълбоко в нас ..Опитаме ли се да я потърсим ,ще я открием .. Другият вариант е тя сама да ни намери .. !!

    Вярвам,че това се случва веднъж в живота на човек , и пропуснем ли момента той няма да се върне ...А в мига ,в който я уловим ние се раждаме отново и се преобразяваме в други хора .. По-добри и по - влюбени ....
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°7

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:03 pm

    Какъв е историческия факт в поемата „Септември” и как чрез средствата на екзпресионизма е представен в нея?


    За поета и гражданина Гео Милев поемата “Септември” е връх в цялостното му ярко и разностранно творчество, както е и подвиг в неговата обществена биография. Трябва да споменем, че авторът е получил вдъхновение и е отразил едно драматично събитие от нашата нова история – Септемврийското въстание през героично-трагичната 1923 година. И не бива да се прави какъвто и да било опит за отричането на тази вярна констатация, за подмяната й с някакви абстрактни и безсъдържателни “анализи”. Те ще са далеч от сърцевината на поучителните противоречия и конфликти, родени в изпитанията за народа ни между жестоките 1923 – 25 години.
    Гео Милев е изтъкнат пламенен патриот и лирик. През целия си живот той натрупва политически, социални, личностни и професионални прозрения и способности, за да се открие и извърви блестящо пътят от първите му лирически откровения до неповторимата сила на поемата “Септември”. За съжаление, тя попада под ударите на прословутия закон за защита на държавата и чрез неговите постановки беше унищожен в разцвета на младостта си и на творческите си дарования самият Гео Милев.
    Гео Милев създава това произведение на един дъх, като всички проблеми в него произтичат от главния конфликт – борбата на народа с неговите мъчители. Непременно трябва да наблегнем на обстоятелството, че заедно с нагледното представяне на фактите авторът акцентува и върху собственото си убеждение – той защитава правото на въстаналите маси, чието дело нарича “свещено”. Поета споделя убежденията им и узаконява и историческото им решение: “Глас народен – глас божи!”. Тук сме длъжни да свържем революционния устрем роден от “вековната злоба на роба” и то в дебрите на предълга нощна тъмнина, която улеснява геноцида над онеправданите и експлоатираните, директно с векове преследваната цел на борбата, в която жертвите не трябва да проливат кръвта си напразно: “Ще възкресим ний Човека свободен в света!”. Въз основа на демократичния подем и на описаните масови сцени, които са разковничето за проникване в поемата, ние сме принудени да отхвърлим днешните спекулации за “чуждата” намеса в революционните процеси през септември 1923 година, за уж някакво вдъхновяване на борбата отвън, за “коминтерновската” диктатура върху народната воля. Ако всичко това беше вярно, едва ли честния лирик Гео Милев щеше да говори за “хиляди маса народ”. И можеше ли той да приравнява решимостта за въстанието с божествен акт? За него, като българин, като патриот, като гражданин с остър усет за социалната несправедливост, позициите са непримиримо разграничени. В цитираното писмо до ген. Борис Вазов Гео Милев без колебание нарежда “днешната фашистка буржоазия” до коляното на предосвобожденските чорбаджии, които с помощта на поробителите тогава изтребваха народа си, а през 1923 – 25 техните последователи го задушават, избиват, смазват “собственоръчно”.
    И затова в поемата “Септември”, която по съдържание и дух може да се квалифицира едновременно и като лирическа, и като епическа творба, са откроени в естетически, художествен и творчески план наболели за всяко цивилизовано общество проблеми: за народа, за управляващите го, за тяхната взаимна търпимост, за влиянието на Църквата като институция, за демокрацията като социална величина, за Отечеството като съединяваща или разделяща категория.
    Гео Милев успява да съчетае в една литературна композиция как нараства напрежението като последица от започващия класов двубой. Дошъл е часът и робите “на черния труд с безглаголно търпение” да издигнат решителния зов и да потърсят за себе си, въпреки смъртната заплаха, примамливата “вечна пролет на живия блян”. Събрани са в едно “хиляди воли – воля за светъл живот”. Сърцето на всеки въстаник е огнено. Устремът напред и нагоре на тези “хиляди” борци развява “червени знамена”, които плющят “високо, широко”. Готовността за битка до победа е “на бурята яростен плод”. Гео Милев е пресътворил с пламенността на таланта си епичните събития и герои, както и безмилостния удар на погрома. Някъде изказа е бравурен, патосът е извисен до краен предел. Повторенията, натрупванията, изблиците, сравненията, градациите – всичко води до космическите мащаби на възторга и на поражението. Ритъмът на лирическия “разказ” е диктуван от приливите и отливите на изпитанията. Поетът не героизира въстанието, а го величае като перспектива към социална справедливост. Също така не естетизира “този ужас без слава”. Без да е обективно, вяло, унило представено, героичното народно бунтуване също така не е послужило на твореца и за дистанцирано любуване на изтънчените му сетива. Поемата “Септември” е съдба и за нас – читателите, и за него – автора й. В нея е запечатан повратен момент в новата българска история. Текат “кървави води”. Мирише на “живо месо”. Прикована е на позорния стълб грубата сила на убийците и те не простиха на Гео Милев. Ала написаното не може да изчезне безследно.
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°8

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:04 pm

    http://liternet.bg/publish14/i_pavlova/zhivotyt.htm
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=100824


    И това: Патриархалният космос в криво огледало

    (План – конспект за ЛИС)

    1. Уводни думи за автора и неговата творба

    Ивайло Петров е сред изявените български съвременници писатели. Творчеството му е интересно и жанроово разнообразно. То обогатява нашата литература с нови теми и нетрадиционен поглед върху познати проблеми. Ивайло Петров създава различни по жанр творби , но особен интерес представляват произведенията наситени с хумор и автобиографизъм (“Преди да се родя и след това , “Объркани Записки”)
    1.1 Темата за промените в българското село и психологията на българина.
    Една от лщбимите теми в разказите и повестите на Ивайло Петров е свързана с живота и народопсихологията на българина . В това отношение учители на писателя майстори разказвачи като Йордан Йовков и Елин Пелин.
    1.2 Отношението между миналото и съвременността в повестта “Преди да се родя и след това ”
    Популярната повест “Преди да се родя и след това” представя по необичаен начин събития от миналото и настоящето на героя. Показан е в детайли животът на няколко поколения добруджанци.


    2. Теза
    Повествованието в “Преди да се родя и след това “ разкрива преобърнатия , отразен образ на света в съзнанието на героя. “Преобърнатия’’ са времената , хората разместват своето място в хронологията на поколенията , преобърнат е родовия космос . Тревожно е зададен въпросът за оцеляването на националното ни съзнание , след като представите за родови ценности и нравственост са различни във времето . Иронията и пародията се превръщат в основно средство за изразяване на събитията и характеристиката на персонажите , които изглеждат смешни в ироничен хаос на времето и безкрайно тъжни в своята осъзната безпомощност.


    3. Аргументация

    3.1 Ролята на двуделното заглавие. Противопоставят се представите за преди и след.
    Смисълът на това противопоставяне е да се възприеме раждането на новия човек като събитие в живота на рода, както и да се съпоставят битът и моралът нна два свята. С раждането на детето животът на рода се разделя на две : маловажен (преди) и важен (след)

    3.2 Запознанството на читателя с рода и героя
    От първата до тринадесетата част на повестта разказвачът ни запонава с двата рода. Бабите и дядовците се суетят около годежа и сватбата на децата си
    - традиционното битоописание при представянето на външността ,езика и начина на живот на село.
    - Схващането за добродетелност на момчето и на момичето (Чувството за свян помага или пречи на общуването?)
    - Съревнование между двата рода по имотност и по хубост, Създава се усещането за пазарлък при избора на булката.
    4. Колоритните образи на сватовниците – Патладжана и Каракачанката . И двамата са неповторимо сладкодумни , а Каракачанката има запомнящ се вид.
    - Авторовия полед върху лъжата като неизменна част от живота на човека . Двата рода се надлъгват за имотното си състояние, за да “градят авторитета си”. Авторът използва пародията ,за да изрази отношението си към тези “традиции’ в сватосването.
    - Остроумието и чувството за хумор на разказвача (разузнаването и представлението на Каракачанката) . Образите , които представя, са изградени с умиление и любов , с носталгия по отминалото време.Това са хора , надарени с природен интелект и талант да общуват (пословиците и поговорките,с които патладжана уговаря сватовете).
    - Размислите за човешкото достойнство и чест (преговорите между двата рода в пета част).Фаталното разваляне на преговорите: ” ..Ако трябва да сравняваме ползата за човечеството от един годеж и една поема,да речем, ще видим ,че едното е къде къде по-полезно. Човечеството може да живее векове без една поема , но без годеж и брак ще се обрече на самоунищожение ...” Ето защо проваления годеж е най – голям срам, както за рода на момчето , така и за сватовника. Това е събитие,за което ще говори цялото село.
    - Злополучната кражба на момата . Възможност на рода да излезе “с чест” от създалата се ситуация , като открадне момичето. Иронията в представянето на любовното чувство придава ново измерение на традиционните ценности (сцената с разменените булки; моментът , в който момичето безропотно приема новия си дом, доволно от това , че ще живее заможно).
    - Ироничното представяне на сватбения ритуал (образът на селския поп;брачната нощ;авторовият коментар а важносттс нс петела и кокошката). Със своя свеж , остроумен и ироничен поглед върху събитието разказвачът отрича една остаряла традиция в ритуала. В същото време чрез дистанцирания поглед на все още “нероден” човек героят не дава присъди ,а се опитва да вникне във философията на живота , в борбата за надмощие между половете.

    5. Раждането на новия човек (тринадесета част)
    - Подготовката на мъжа и жената за събитието.Разпределянето на ролите . Младият мъж не е готов да поеме новата роля на баща. Общността не му помага да осъзнае бащинството ,защото тя го държи настрана от събитието. То е пазено в тайна. Иронията в ситуацията е ,че мъжът преживява по – емоционално раждането на теленцето , отколкото на детето си . С много хумор героят разказва за “съревнонанието” между него и телето. В този контекст обеснява своя “опак характер” .
    - Фолклорната емблематичност на текста (обесняненията на баба трена за раждането на детето “...ще дойда от някакав горен свят и трябва да кацна на меко,за да не си строша коленете...”; дъждът е знак , че ше му върви леко , а пък появата му с краката напред е повод на бабата да каже: “С краката ще си изкарва хляба!”). Знаците и наричанията съпътстват всички важни събития в живота на българина, и раждането ,и женитбата , и смъртта. Погледът на писателя върху тях е философски , той ги приема като неизбежна част от живота ни, която ни определя като българи . Авторът представя мотива за живота кръговрат , в който събитията се редуват , подобно на сезоните в природата.
    - Родът през погледа на новороденото. От раждането на героя нататък текстът губи точната ориентация във форума . Миналоот и настоящето сменят местата си . Необичаен е сериозният коментар на живота;направен от едно бебе с некоколчасов житейски опит . Героят изгражда хумористичен автопортрет и пародира хората около себе си. Не щади и най-близките.Сякаш между другото се коментира темата за личната и колективната отговорност, за пороците на съвременното общество за неговата бездуховност и скука.
    - Превръщане на човека в личност . Ивайло Петров ясно внушава идеята ,че раждането на човека не значи раждане на личността. Човекът става личност , едва когато изгради свой морал на базата на положителния опит на рода , на самостоятелното мислене и желанието да се самоусъвършенства . Човешкото любопитство към живота е полезно за превръщането на индивида в личност.
    - Определение за живот: ” А какво най-после ще стане с мене ,ще се зъбя ли на живота ,ще му чистя циганското лице или ще подвия опашка и ще стоя мирно пред него?... Едва когато успея да разкажа всички тези истории,ще мога, струва ми се , да заявя съвсем определено,че животът ,това е едно безкрайно човешко любопитство.”



    4.Заключение

    Събитията представени в автобиографичната повест на Ивайло Петров “Преди да се родя и след това “ с чистисърдечен хумор , с открита ирония , представят традиционния бит на българина. Авторът утвърдава идеята,че самопознанието и себезразяването необходимост за всеки човек .Ценното , моралното,красивото в отношенията между хората писателя извежда като непреходни във времето .
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°9

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:05 pm

    Никола Вапцаров, ''Кино''

    Фалш и изкуство в стихтворението на Вапцаров “Кино”

    В лириката си Вапцаров продължава вече познати, устойчиви теми в българската поезия - за бунта срещу социалната неправда, за постигането на обществена справедливост и духовна свобода на индивида. Така той се нарежда сред поети като Ботев. Смирненски, Фурнаджиев, Гео Милев. Но както всеки голям творец, така и Вапцаров превръща познатото, традиционното в наследство с необикновено звучене. Подобно на Ботев, той отразява драматичната напрегнатост на сблъсъка между новото и старото, продължава започнатото от Фурнаджиев и Гео Милее, създавайки поезия, изтъкана от конкретни и сурови делнични образи и съчетаваща мъчителното усещане за делника с романтичната вяра. че "утре животът ще бъде по-хубав от песен/ по-хубав от пролетен ден"- така както това е направил преди него Смириенски.

    Започнал своя суров диалог с епохата, историята и живота, Валцаров не подминава и проблема за смисъла на изкуството, за същността на естетичното. Верен на самия себе си, той категорично отхвърля онова изкуство, което е "Захаросано", предвзето и не пресъздава драмата на човека в ежедневната му борба за хляб. След Пенчо Славейков само Вапцаров посвещава относително тъй много текстове на творчеството, в които изразява своята концепция за неговите същност и функции. Един от тези текстове е стихотворението Кино".

    В центъра е поставен проблемът за най-популярното, най-достъпното изкуство - киното. Макар и сравнително младо, то се развива извънредно интензивно. За време по-кратко от един човешки живот киното се превръща от технически куриоз в могъщо и незаменимо средство за въздействие. Утвърдило се като един от символите на бурния технически напредък през XX век, то ознаменува появата на "най-масоватa, най-достьпна форма на просвещение, която човечеството някога е познавало (Д. Грифит).

    Големите кинорежисьори са убедени, че седмото изкуствo трябва не само да забавлява, но и да обогатява зрителите, да ги кара да "споделят радостите, тъгите и мъката на даден герой от екрана, а това може да стане само когато вижда там отражението на радостите, тъгите и мъките на цялото общество, т.е. Включително и своите собствени" (Бунюел). Истинското кинопроизведение може да бъде "действително хуманно, ако разработва достатъчна дълбоко и конкретно проблемите на всекидневното човешко битие" (Канито Шиндо). Киното трябва да провокира у хората желание да живеят във "взаимно разбирателство и мир" (Пенисосава).

    Тези разбирания за естетическата и етичната природа на киноизкуството се сблъскват с комерсиализацията, която го превръща в масов пазарен продукт. често лишен от истинска художествена стойност- В този аспект показателни са думите на испанския режисьор Лтаис Бунюел: "Продуцентът чисто и просто се ограничава в това да хвърли на зверовете храната, която те искат от него. Човекът на сделките, нито по-добьр, нито по-лош от останалите свои събратя-тьрвовци, той няма никакви скрупули стига да му се гарантира успех и икономически ефект... Истинският опиум за публиката е конформизмът, и целият гигантски свят на киното е ангажиран в популяризирането на това утешително чувство, прикрито понякога под коварната маска на изкуството".

    Със средствата на поетическото изображение Вапцаров защитава същите идеи - че изкуството трябва да бъде човешко, да пресъздава живота "такъв, какъвто е - тежък, душен, мъчителен" (статията му "Театър и публика"). Поетът работник вярва в силата на социалното изкуство и е непримирим към фалша и бягството от истинските проблеми на времето. Верен на естетическите си позиции, той създава поезия, в която разкрива драмата на обикновения човек. Вапцаровата лирика е своеобразно потвърждение на една мисъл на великия Чаплин, увековечил на екрана образа на малкия човек, на вечния скитник джентълмен, поет и мечтател: "Не беше необходимо да чета книги, за да разбера, че темата на дивота това са борбата и страданието".

    Гневният протестен вик на Вапцаровия лирически герой е насочен срещу онова изкуство, което е не само бягство от реалностите на живота, но със своята посредственост и фалш е и жестока гавра със страданието на хората. Текстът на ''Кино" е изграден от две контрастни части, които разкриват сблъсъка между противоположните представи за изкуството.

    В първата част лирическият Аз "имитира" тематиката на баналния и мелодраматичен филмов разказ и го отрича чрез ироничното снизяване. Героите на филма са "лустросани". Те са красиви, богати ("две луксозни лимузини") и по своето социално положение са твърде чужди на обикновения човек, чиято длан се поти от стисканвто на скромната монета от десет лева ("конника на Крум”). Чуждостта им е маркирана и чрез имената им - Джон и Грета. На този фон се обезсмисля претенцията, че на екрана се пресъздава "Една човешка драма". Всичко във фикционалния свят ма филма е премного парфюмирано, премного съвършено, за да бъде истинско. Дори природата, на чийто фон се разгръща безконфликтната любовна среща, е пределно изрядна - небето "просторно-синьо", "примамлива и мела" тревата и "в дърветата, разбира се - славей". Пасторалното спокойствие на пейзажа няма нищо общо с пейзажа на големия град с "бетонни комини", с въздух, изпълнен с "пара и смрад", в чиито бордеи живее и гине обикновеният човек с отнето право да диша волно и свободно. В такова време, в тази "епоха на дива жестокост" няма място за празни илюзии, за измамни сантиментални увлечения; само миг на заблуда и можеш да "загубиш работните си жилави ръце". Животът е непрестанна борба, която изисква крайно напрежение, за да се оцелее. На идиличната картина, пресъздадена от масовото изкуство, лирическият Аз противопоставя картината на ежедневното тягостно човешко съществуване:
    Стига!
    Къде е тук нашата съдба?
    Къде е драмата?
    Къде съм аз?
    Кажете!?
    Повелителността на изказа, реторичните въпроси, откритото диалогизиране с абстрактния събеседник категорично очертават накипелия протест на Аза, разкриват драматизма на изживяванията му. Както е типично за лириката на Вапцаров, Азьт мисли себе си не като затворена и автономна сьщност, а като част от една човешка общност, в която индивидуалностите се обединяват по силата на общата си социална участ и емоционално-мисловните си реакции спрямо живота. В този смисъл лирическият Аз с право си позволява да говори от името на мнозинството, което с труда, ума и кръвта си създава настоящето и е призвано да гради бъдещето. Тъкмо благодарение на хилядите "неизвестни хора от фабрики и канцеларии", живеещи тежко, скучно, без пориви и надежди, без романтичното обаяние на любовта, е възможно охолството на "размазания" Джон и красивата Грета.

    Контрастното противопоставяне между фалшивия и истинския свят е усилено и чрез рязката промяна на поетическия език. Описвайки повседневната истина за човешкото съществуване, лирическият Аз прибягва към огрубената разговорна реч;

    Гърдите ни са пълни с дим,
    а дробовете ни-с каверни.
    ……………………………..
    И после - сивия живот,
    борба за хляб...
    …………………………….
    и вечер - тясното легло,
    в което неусетно гаснем.
    Убеден, че старото изкуство е овехтяло, а средствата му са твърде изтъркани, той търси нови слова, които изтръгва от "прозата на живота". Прави поезия от простите думи. от "грапавия" език и затова стиховете му са "навъсени и къси". Съзнателното преобръщане на лексиката, пределната конкретност на образите и дори раздвижената графика стиха са начините да се изразят драматизмът и суровостта на времето. Омразата към празните химери, повикът за реалистично и хуманно изкуство-пресъздаващо конфликта между човека и света, разкриващо динамичната, променяща се в резултат на допира със социалното човешка душевност, са основните послания на Вапцаровата творба "Кино".

    Със своите възгледи поетът се нарежда до най-ярките творци и мислители на XX век, които се стремят да утвърдят принципите на правдивото, искреното и стойностното изкуство, което единствено предопределя непреходното духовно присъствие на неговия създател във времето
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°10

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:05 pm

    "ПРЕДСМЪРТНО" И "ПРОЩАЛНО" НА ВАПЦАРОВ

    Пред смъртта Вапцаровият лирически човек се прощава не просто с живота, а с живота в неговите разнолико-сакрални проявления/измерения. Светостта на личното пространство в “Прощално” (прави) проблематизира раздялата (невъзможна), защото копнежът по другия, с когото те свързва най-святата нишка - любовта, е непреодолим, невъзможен за изживяване като краен. Връзката на човека със социума в “Предсмъртно” кара лирическия субект да мисли живота като реалия с чудовищно смазващ финал: “Разстрел и след разстрела - червей...”. Заедно с това този свършек е видян като нещо “толкоз просто и логично...”, докато в територията на личното пространство насищането във въобразеното гледане на любимата дори от отвъдното с нищо не е сигурно и гарантирано - “когато се наситя да те гледам...”, но дали ще се наситя - не е ясно, не е “просто и логично” - може би и затова е човешко, истинско и по свой начин вечно...
    Осъзнатата и доброволно избрана саможертва в името на един различен, мечтан да бъде справедлив, социален ред-устроеност на света не се мисли от лирическия човек като утопия в “Предсмъртно”, а като възможна за постигане цел. Затова приемствеността е уверено допусната, даже сигурна: “Аз паднах. Друг ще ме смени и ...толкоз.” Тя се проблематизира поетически единствено от апосиопезата, но се подкрепя от осъзнаването на живота на индивида като краен, като ограниченост на човешкото време “тук” и “сега”. Смъртта в “Предсмъртно” (е видяна като) визира буквален финал, който обаче метафорично свързва заедността на аза с “народе мой” чрез обичта в символа на “бурята” - промяна, знак за предстоящо отвоюван, мечтан ново-ред. Двата лирически текста се сродяват чрез акта на обичането, което е и в основата на интимното живеене в ”Прощално”, където страхът от окончателна раздяла-“оставяне” е доловим в речевия жест “Не ме оставяй, ти отвън - на ПЪТЯ“ и “вратите не залоствай”. На пътя човек е безприютен, самотен, неприет, бездомен, а душата на любимия копнее за приютеност чрез приемането “отсам” вратата-преграда, където светът за двама е интимният космос на аз-ти, защитен от външното, чуждо на тяхната близост пространство “отвъд” вратата, на пътя. Сравнението с гост от първа строфа, втори стих, се родее с чужденец-пътник - “нечакан и далечен гостенин”, т.е. когато азът не е в едно измерение с любимата жена, естествено допуска от-далеченост, дори от-чужденост помежду им, наложени от смъртта като случила се вече раздяла. Но съкровеното желание за завръщане през смъртта при “жена ми”, въпреки съзнаването на неговата невъзможност, отсъства в трезвостта на “Предсмъртно”, като ясно доловимо логично-семантично “дописаният” паратекст заявява праговото екзистенциално себеизживяване преди смъртта, която тук е не естествен завършек на живота или доброволен избор, а смърт-осъждане, наказание за възправяне срещу вече озаконен социо-ред. Това дава основание тя да се мисли като саможертвена и бунтарска, но и ненавременна и изненадваща, следствие на безмилостно жестоката, “както казват” - “епична”, борба. Според нейната неумолима логика “Какво тук значи някаква си личност!”?!... Някак се обезсмисля индивидуалният героичен жест, изборът да се отстояваш, да бъдеш себе си. По-скоро се утвърждава истината, че можеш да си себе си, ако си част от мечтите, целите и света на другите в заедността, обемаща настояще и бъдеще. Нищозначенето на личността не може да се допусне в територията на интимно-личното, защото тогава няма духовна връзка, няма съкровен свят и фантазното завръщане в съня на живия не би могло въображаемо да се “състои”.
    “Прощално” и “Предсмъртно” чрез говоренето на лирическия субект представят човека на прага на смъртта - осъждане-наказание за различност, като разкриват пред читателя възможността да оцени достойния избор на личността, способна да отстоява идеалите си, без да осквернява интимно-личностния си свят; личността, за която любовта стои над всичко, а дългът към идеала я следва, черпейки сили от нея. “За теб се изживявам като единствен” - казва единият лирически текст - “а за другите съм заменим” - допълва вторият. Видяни по този начин, двете стихотворения градят представата за човешкото като такова, а не отблъскващата визия на фанатичната преданост към дадена кауза, та била тя и с претенцията за най-справедливата в утопичната идея за нов социо-свят.
    "ПРОЩАЛНО"
    Вапцаровият лирически човек обитава времена и пространства, между които границите са заличени - свободното преминаване от "вчера" към "днес", към очакванията на "утрешния ден" се осъществява с убеденост, която е присъща единствено на една космополитна личност, експлицираща опита на миналостта в драматизма на епоха, "препускаща лудо напред". И в това неустоимо движение се съвместява битието на предците, "миришещи на лук и вкиснало", с новото "място за живеене" на техните деца - работещите хора в сегашността-завод - и сигурността за постижимостта на света, в който "ще имаме хлеб тогава, ще имаме хлеб...". Подобно преживяване на действителността като неоспорима възможност предпоставя и множеството предположени ситуации, в които си се представя лирическият Аз - "Ето, да кажем, вий вземете - колко? - пшеничено зърно от моята вяра..." ("Вяра"), "Тогава, когато и аз остарея..." ("Не бойте се, деца"), "Работех пак в завода, а пък то - уж същия завод, машини същи..." ("Сън"). Те са изречени с характерната за Вапцаров реторика, оглеждаща сегашността на постигнатите от лирическия му човек истини в техните "други", но съществуващи едновременно състояния, съмнения, провокации. Защото проверката на ценностите се осъществява винаги в някаква екстремна ситуация на застрашаването им (ограбването на вярата, безхлебието на децата, войната). Истинността на въобразеното е толкова убедителна, че превръща илюзията, хипотезата, мечтата в неотделима част от реалното битие на героя.
    В този контекст и смъртта не се осъзнава като "отвъден свят", а само като още една от възможностите на човека да бъде, да присъства в неспокойствието на живота, продължен от другите, защото всеки "друг" си всъщност "ти" чрез отдадеността, с която си заченал бъдещето ("Но да умреш, когато се отърсва земята от отровната си плесен, когато милионите възкръсват - това е песен, да, това е песен!" - "Писмо", "Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото те обичахме!" - "Борбата е безмилостно жестока..."). В глобалността на "размноженото" битие на Вапцаровия човек обаче едно стихотворение се вмества с уникалността на привидно непривичната за него интимност, с която се изповядва "прощаването" с любимата. Осемте стиха на "Прощално" са съвършени с красотата на пределната простота - в изказването (липсва каквато и да е поетическа претенциозност), в човешките жестове, изразяващи съкровеността на чувствата (съзерцанието на любимия по време на сън, целувката, нетърсеща отговор). Единственото друго стихотворение, назоваващо обичането като тема - "Любовна", полага интимността в условията на нейната невъзможност ("И в тези дни, кажи ми ти,/ когато ни притягат в обръч,/ в сърцето грях ли е, кажи,/ че пазя още кът за обич?"). Съвместяването на "барутната тревога" на военното време с признанието "колко я обичам!" приобщава този текст към познатите поляризации на Вапцаровата експресивност, вместваща екзистенциалното в полето на социалното, което заплашва с разпад емоционалната същност. Подобно внушение имат и "Песен на жената" и "Писмо" (от цикъла "Песни за една страна"), но в тях кризата на интимността е изречена от огледалната на Аз-овата позиция (още едно от предположенията му) - на жената, изплакваща незавръщането на загиналия си любим.
    На първо четене "Прощално" като че ли не е изказване на напористия до агресивност познат субект от повечето текстове на поета, който вярва до болка; бори се с живота, защото го обича; крещи, за да оцелее... Изказани в две класически четиристишни строфи, "последните думи" към любимата не уточняват нито ситуацията на прощаването (раздяла, очаквана смърт?), нито времето на случването му - в какъв момент от живота на изричащия ги, в каква действителност (за разлика например от "Аз вече пушка нарамих/ и на глас тичам народен/ срещу врагът си безверни." - "На прощаване", Ботев). Творбата излъчва спокойствието на една себенамереност, освободена от тревожността на очакваното потвърждение, защото знае, че ще бъде "за" другия, "със" другия и отвъд физическата близост. Но всъщност само една толкова страстна натура може да обсеби ненатрапчиво, но с категорична настоятелност обичания човек, дори извън пределите на реалността:
    Прощално
    На жена ми
    Понякога ще идвам във съня ти
    като нечакан и далечен гост.
    Не ме оставяй ти отвън на пътя -
    вратата не залоствай.
    Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
    ще вперя поглед в мрака да те видя.
    Когато се наситя да те гледам,
    ще те целуна и ще си отида.










    Заглавието не се оправдава от началото на поетическото изказване: сбогуването има традиционни послания, които обикновено се свързват с "прошката", с молбата за "изчистване" на вероятните грехове към този, с когото се прощаваме Текстът на Вапцаров не търси подобни успокоения за душата на прощаващия се. Нещо повече - неговото последно слово "на жена ми" е по-скоро обещание, което с категоричността на направения избор звучи дори като закана ("Понякога ще идвам във съня ти"). Това решение не търси съгласие, то дори предполага неприетостта от другия, за когото човекът от отвъдното (миналото, смъртта) може да се окаже "нечакан и далечен гост". Допускането на подобна възможност мотивира и последващата молба, чиято императивна форма придава реторичен изказ на заповед ("Не ме оставяй", "не залоствай"). Оказва се, че вместо да търси смиреност и хармонизиране на чувствата в мига на прощаването, Аз-ът провокира любимата с емоции, несъответни на изговорената ситуация. Така и самата ситуация не е ясно назована - липсата на прощални клишета не дава отговор на въпроса, дали героят е още "неразделен" или е вече част от "другия свят", откъдето ще идва "понякога. Отнов границите на времето и пространството са размити, а героят се чувства свободен поради възможността миговете и моментите да се сливат (и пак е "тук, и там - навред" - "Двубой"). Той се чувства като демиург, разполагащ с битието - своето и на другите. Но императивността има и противоположен подтекст - тя е вопъл, породен от страха, че от "любим" може да се превърне в "забравен" ("нечакан" и "далечен", "гост"), че е допустимо да бъде оставен "отвън на пътя", в пространството на неприютеността.
    Внезапно, но типично за поетовото говорене, второто четиристишие рязко сменя отношението на субекта към любимата. Настоятелността се трансформира в приглушена смиреност ("Ще влезна тихо, кротко ще приседна"). Успокоението след "влизането" възвръща на героя характерните реакции на обичащия - съзерцанието в тишината на тъмнината, сам той невидим, ненатрапващ се, неочакващ нищо в замяна на щастието да бъде за миг в едно време и пространство с жената, която (го) е загубил(а). Нефизическото преживяване на любовта се нуждае от "насищане" ("когато се наситя да те гледам" - до следващия път "понякога"), а жестът на мимолетното докосване ("ще те целуна") е истинското "прощаване", обещано в заглавието и потвърдено от последните думи на героя - "ще си отида". Така в рамката на една много обикновена, но всъщност имагинерна в своята въобразеност човешка ситуация (идване - отиване) се изрича по невероятен начин драмата на "недовършената" съпреживяност. В нея има всичко - желание и ревност, съпроводени от страха от възможната загуба; тиха нежност, освободена от претенциите на егоизма; непреодолимо желание за притежание, контролирано от предпазливостта да не нараниш другия, и съзнанието за "край", който винаги може да се окаже врата, чакаща да бъде отворена.
    Релефът на стиховете съответства на естествеността на говоренето - в равномерното наслагване на 11-сричните редове вторият и четвъртият стих сякаш интуитивно се свиват в отговор на душевното пробождане от отдалечаването и евентуалната неприетост ("вратите не залоствай" е само 7 срички и прозвучава като молитвен кратък вик). Така, макар да се вмества в класическата строфична форма, изказването следва динамиката на състоянията на Аз-а, хармонизиращи се във второто четиристишие с постигането на единението му с Нея. Римовата повторителност е непълна - като непълноценността на срещането - и насочва повече към смисловите разговаряния на съзвучните двойки. В първата строфа те са антиномични. "Сънят" се оказва виртуалният образ на дома, в който се надява да бъде допускан прощаващият се, а "пътят" е отвъдността на идването, смъртта, където той не иска да бъде оставен (забравен). "Гостът" (макар нечакан и далечен) обикновено е натоварен със значенията на пратеника, на благославящия и "залостването" на вратите пред него би било отричането му като добро знамение. Този драматизъм се успокоява в римуването на втората строфа, където корелативните краестишни акценти назовават преливащи се едно в друго състояния: "присядането" се разтваря в "гледането" (съзерцанието), "виждането" (прозирането, разбирането) прави възможно и тръгването, "отиването" като вече получило своето насищане преживяване.
    Бъдещето като глаголно време изравнява изказването с бляна, но както и в останалите текстове на Вапцаров той има статут на реалност в битието на човека, за когото вярата е единственият възможен начин за живеене - независимо кога и къде ("И бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!" - "Вяра"). Категоричността на внушенията се поддържа и от ямбическия ритъм, който изглежда "неприложим" в ситуацията на лирически-интимното изповядване на прощалното слово, но именно със своята акцентност той и драматизира, и утвърждава дълбочината на изречените с простота и заразяваща истинност чувства, побиращи се в едничката дума любов. Именно събирателността на любовното чувство - към Живота, Човека, Родината (народа), Нея... - обяснява и разноречивостта на изразяването му в поезята на Вапцаров. И ако финалът на "Борбата е безмилостно жестока..." завещава обичането-бъдене на многоликия, надличностен Аз-Ние в бурята на живеенето-оцеляване с другите като него, то "Прощално" е вътрешната перспектива на неумиращото-обичащото човешко в неговата съкровена уникалност - за някого.
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°11

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:06 pm

    "Митът е като огън - съдържа незаменима сила и мощ, но играта с него е опасна."

    Митът е народно предание, легенда или разказ за свръхестествени същества и действия. Древният човек възприема мита като абсолютно истинско и свещено знание. Именно в това е неговата неизменима сила и мощ. Митът е пряко свързан с религията. В древността е бил форма за опазване и обяснение на света. Като например египетския мит за сътворението на света.
    В съвременния език думата мит е придобила една забележителна двуличност: мит може да притежава както и значението на "измислица" или "плод на въображението" така и коренно противоположно значение на "достоверен" или "свещен разказ".
    В древността митът е служил за определяне на непознатото, за тълкуване на явления, събития и лица. Чрез него ние можем да разберем вижданията на древните хора, да видиш кое е било модел за подражание и какво е следвало да бъде правилното поведение.
    Използван сега, митът би могъл да бъде използван за заблуда и манипулация, най-вече в рекламите. Пример за това са пречупените през днешните виждания ценности, заложени в една от най-известните кампании за безалкохолни напитки. Затова трябва да подхождаме с внимание към символиката и идеята на митологията.
    И така, древни и съвременни митове живеят в човешката цивилизация - онзи необходим за всяко човешко същество - емоционален-символичен свят, който да му изгради усещане за вписаност в битието, сигурност о устойчивост сред една враждебна държава.
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°12

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:07 pm

    Тема:
    Темата на стихотворението “Японският филм” е липсата на чувсвителност и духовност у хората-консуматори и невъзможността да се създаде диалог между такава публика и твореца:
    “Това е филма. Друго няма. / И вий скучаете край мен.”
    Конфликт:
    Конфликтът, заложен в стихотворението, е между липсата на по-дълбока душевност и нуждата от по-висок обществен морал. Той е между лирическия герой и зрителите, които са на противоположни позиции спрямо филма:
    “Защо? Нима сте духом голи / подобно оня остров там? / Ако е тъй, то за какво ли / се трудиме над вас, не знам!”
    Нещата, за които разказва лирическият герой:
    Нещата, за които се разказва в текста, са тежкото битие на една жена, безразличието на зрителите към нея и неодобрението на лирическия герой към липсата на чувствителност у публиката ,към неразбирането на важните неща . Той разказва за духовната голота на смеещата се публика и за художествената задача на творците – писатели , режисьори , артисти - да проникнат в тайните на живота и да ги споделят с публиката :
    “Жената, хвърлила черпака, / се просва в хълцания зли. / А вий се смеете във мрака / на глупостта, че сте дошли.”
    Разбираема ли е днес описаната ситуация?
    Художествената задача на всеки филм е не само да забавлява, но и да въздейства по определен начин върху зрителите. Затова стихотворението е актуално и днес, защото засяга общочовешки проблеми:
    “докрай, додето разцъфтите, / ще мъкнем влагата към вас! “
    Кои са “вие” и кои са”ние”:
    “Ние” са творците , съзнаващи мъдростта на японския филм , а “вие” са всички зрители , които се присмиват над “скучния сюжет” и проявяват глупостта на човешката същност:
    “Ако е тъй , то за какво ли / се трудиме над вас , не знам !”
    В коя от групите виждате себе си?
    Не знам. Може би първоначално ще съм в смеещата се публика , но после ще вникна в смисъла на филма.
    Идеята на филма:
    Идеята на филма е свързана с усилието да се живее ,с битието на човека , което понякога е външно еднообразно , но изисква вяра , силна воля и упорит труд . Срещу дълбокия смисъл на филма поетът изправя бездуховността на съвременния човек – консуматор, който не желае да направи усилието да разбере смисъла на изкуството :
    “На остров гол живеят двама.”
    “И вий скучаете край мен.”
    На кого говори лирическият герой:
    Лирическият герой директно се обръща и към своите събеседници и към читателите , за да документира пряко това , което се случва около него.
    Защо Валери Петров се намесва с коментари и дори си позволява да отправи директно поучение?
    Авторът се намесва , за да повлияе , макар и косвено, на читателя със своето мнение по въпроса , да предизвика вникване в дълбокия смисъл на филма , останал скрит за публиката , но не и за читателя на стихотворението , благодарение на автора:
    “А вий се смеете във мрака / на глупостта , че сте дошли. ”
    Ролята на изкуството в обществото:
    Изкуството разкрива тайнствата, мистерията на съществуването на човека,борещ се за оцеляване, непрекъснато подхранващ живота с усилия,еднообразни и скучни, но необходими за вечния кръговрат на живота.Изкуството не само е естетическа наслада, но и средство за разбиране езика на живота.
    Коментар на произведението:
    Може би да направи по-интересна и лесна за възприемане от обществото чрез повече действия и картини.
    “Но на екрана, мълчалива,/жената се изправя пак,/за да полива свойта нива/все тъй,черпак подир черпак.”





    Японският филм



    1.Тема:
    Представен е невъзможният диалог между създател на произведение на изкуството и зрител. Това предизвиква смущението на лирическия говорител от недооценяването на изкуството . Диалогът между творец и възприемащ е нарушен, сякаш говорят на различни езици:
    “... и го поливат ден и нощ.” ; “Жената, хвърлила черпака...” ; “...мълчалива, жената се изправя пак, за да полива свойта нива все тъй, черпак подир черпак.” ; “Това е филма. Друго няма. И вий скучаете край мен.”
    2.Основен конфликт:
    Свързан е с невъзможния диалог между творците и тези, които трябва да оценят тяхното изкуство. Но зрителите невинаги преценят правилно стойността на творбата. Това прекъсва връзката между публика и създатели :
    “... и вий скучаете край мен.” ; “А вий се смеете във мрака/ на глупостта, че сте дошли.” ;”Сега вървете към вратите, шумете , смейте се на глас...”
    3.Неща, за които говори лирическият герой - връзка:
    Лирическият герой разказва паралелно за съдържанието на филма и за зрителите в киното.Той иска да осъществи и покаже връзката между тях, но всъщност е представен невъзможният диалог между хората, създаващи изкуство , и тези, които трябва да го оценят:
    “На остров гол живеят двама... И вий скучаете край мен” ; “Жената, хвърлила черпака, се просва в хълцания зли. А вий се смеете във мрака...” ; “... за да полива свойта нива все тъй, черпак подир черпак. Сега вървете към вратите , шумете, смейте се на глас...”
    4.Описаната ситуация- разбираема или не, поради липсата на такива филми:
    Именно липсата на такива филми прави ситуацията неразбираема. По този начин човекът се е отчуждил от този тип изкуство. Съдържанието на филма създава впечатление за еднообразие,но носи дълбоки послания за смисъла на живота :
    “Това е филма. Друго няма. И вий скучаете край мен.” ;”Нима сте духом голи подобно оня остров там?”
    5.”Ние” и “Вие” :
    Разделението на “Ние” и “Вие” изразява отново конфликта между създаващите и възприемащите изкуството. Това очертава границата между тях.”Ние” и “Вие” са двете страни на невъзможния диалог:
    “И вий скучаете край мен.” ; “А вий се смеете във мрака.” ; “Нима сте духом голи...” ; “...се трудиме над вас...” ; “...ще мъкнем влагата към вас!”
    6.Къде поставяме себе си в групите?
    В групата на зрителите като публика и оценители на филма и самото изкуство. Виждаме себе си като едни от зрителите в киното, тъй като и ние не можем да разкрием напълно смисъла на филма. Това се дължи на липсата на такива произведения в съвременното кино:
    “Това е филма. Друго няма. И вий скучаете край мен.” ; “Сега вървете към вратите , шумете, смейте се на глас...” ; “жената се изправя пак...”
    7.Близки ли са за вас внушенията на поета ?
    Не, защото авторът вижда света от друга гледна точка.
    8.Лирически герой – слушател:
    От една страна лирическият герой се обръща към присъстващите в киното зрители , неуспели да оценят създаденото изкуство, а от друга страна се обръща към читателите, за да им внуши, че неоценяването на изкуството води до скъсването на връзката между творци и публика :
    “ Защо? Нима сте дугом голи подобно оня остров там, ако е тъй , то за какво ли се трудиме над вас, не знам!” ; “Сега вървете към вратите, шумете, смейте се на глас – докрай, до дето разцъфтите, ще мъкнем влагата към вас!”
    9.Защо авторът отправя директно поучение?
    Защото иска да внуши по-силно идеята на стихотворението. Валери Петров показва нуждата от осмисляне и оценяване на изкуството и чрез директното си обръщение разкрива сериозността на скъсаната връзка между творец и зрител:
    “Нима сте духом голи подобно оня остров там?” ; “...то за какво ли се трудиме над вас, не знам!” ; “докрай, до дето разцъфтите, ще мъкнем влагата към вас!”
    10.Изкуството - роля в обществото :
    Изкуството играе голяма роля в обществото. Главната му цел е да поучава и да забавлява. В стихотворението “Японският филм” е представена първата му страна. Авторът учи читателя да оценява всяко изкуство,да вниква в смисъла му:
    “ Ако е тъй, то за какво ли се трудиме над вас, но знам!” ; “...шумете, смейте се на глас... ще мъкнем влагата към вас!”
    11.Ситуация – коментар:
    Творбата има дълбок смисъл, но е скучна за възприемане. Може би трябва да се създават подобни творби, но в тях все пак да има елементи, които биха били интересни на читателя.



    Японският филм



    1.Тема-Безразличието и липсата на състрадание у хората; неразбирането на дълбокия смисъл на изкуството:
    “Друго няма. И вий скучаете край мен.”
    “Нима сте духом голи подобно оня остров там?”

    2.Конфликтът- Той е между лирическия герой ,който е творец , и зрителите, които са масовата публика от консуматори , неразбиращи не само филма, но и смисъла на изкуството:
    “Сега вървете към вратите,
    шумете, смейте се на глас-
    докрай, додето разцъфтите,
    ще мъкнем влагата към вас!”

    3.Разказаните неща- Разкрити са , от една страна , тежката съдба на двама души и тяхната упорита борба с трудностите на живота , а от друга страна - безразличието и нехайството на хората за останалите, липсата на усет за съществените неща :
    “На остров гол живеят двама
    и го поливат ден и нощ.
    Това е филма. Друго няма.
    И вий скучаете край мен.”

    4.Доколко е разбираема темата – Едва ли днес подобна ситуация може да се разбере от болшинството хора, които гледат филми съвсем различни от този:
    “Но на екрана, мълчалива,
    жената се изправя пак,
    за да полива свойта нива
    все тъй, черпак подир черпак.”

    5.”Вие” и “ние” в текста – “Вие” са всички бездуховни консуматори, ниско културни,безчувствени хора по света, докато “ние” са творците , малкото хора, останали в наши дни с морал и чувство за състрадание:
    “И вий скучаете край мен”
    “А вий се смеете в мрака”
    “Ще мъкнем влагата към вас.”

    6.Къде сме ние сред групите – Надяваме се във втората ( “ние” ),защото сме чувствителни към човека , света и изкуството .

    7.Идеята на филма – Съдържанието на филма е скучно за бездуховната публика , но неговата идея със сигурност е в развръзката - след грижата, вярата и търпението на хората от острова, той да разцъфти и да стане плодороден.

    8.На кого се говори – Най-вероятно лирическият герой – творец говори на целия свят, на всички хора, не само на неоценяващите културата и изкуството и техните внушения :
    “Защо? Нима сте духом голи
    подобно оня остров там?
    Ако е тъй, то за какво ли
    се трудиме над вас, не знам!”

    9.Защо авторът изменя на един от любимите си похвати? – Защото иска да акцентира върху важен житейски въпрос и иска да посочи точно грешките на хората:
    “Защо? Нима сте духом голи
    подобно оня остров там?”

    10.Ролята на изкуството – Изкуството може много силно да въздейства върху хората и затова хората на изкуството трябва да се стремят да пресъздават колкото може по- важни житейски проблеми :
    “Ако е тъй, то за какво ли
    се трудиме над вас, не знам!”

    11.Коментар на ситуацията – Трябва да се опитаме да разберем тази творба и да вникнем в смисъла й , защото като всяко произведение на изкуството и тя ни дава познание за човека и света .
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°13

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:08 pm

    Страхът създал първите богове

    Не по-малко обидна и унизителна за вида homo sapiens е хипотезата, според която ниската култура, високата степен на необразованост и непознаването на природните стихии станали причина човекът да повярва в Бога. "Страхът създал първите богове", както отсъдил поетът-естественик Тит Лукреций Кар. Следователно религията е плод на невежеството. В началото на своето интелектуално развитие човекът, който не познавал произхода на природните стихии, започнал да им приписва невидими причинители, персонифицирал ги и изпитвал непрестанната необходимост да изразява своята почит към тях, за да обезпечи сигурността си.

    Ще започнем с логическата неоснователност на тази хипотеза. Несъмнено, понятието за природни стихии е понятие за нещо по-голямо, по-силно и по-могъщо от човека. Това е очевидно и може да се констатира благодарение на сетивния опит. От друга страна идеята за божествения произход на тези стихии не е очевидна, тя е постигната по умозрителен път, но по своето качество е по-възвишена от понятието за самите стихии тъй като обхваща самата причина за съществуването на последните - божествата, които ги обладават. Следователно, ако кажем, че понятието за природни стихии е породило идеята за техния божествен произход, от това по необходимост следва, че по неизвестни причини една по-нисша идея е родила от себе си по-висша идея. Тогава ще попитаме: какво ни заставя да приемем, че е възможно нещо по-нисше да породи друго, по-висше, от самото себе си, без участието на външни фактори? Според думата на разума, допустимо е по-скоро обратното: идеята за същества с божествена природа предхожда идеята за божественост на стихиите и е станала причина за самото им персонифициране. Несъмнено, преди да приемем, че нещо е божествено, трябва да имаме идеята за самото божествено, за божественото "изобщо". Обратният път е нелеп.

    Хипотезата "страхът е създал първите богове" е слаба и от психологическа гледна точка. Всеизвестно е, че страхът отчуждава и отдалечава личността от обекта, станал източник и отправна точка на този страх. Тъкмо напротив, религиозното чувство сближава субекта с обекта на почитта. Дори и най-примитивните човешки култури не допускат религиозна почит към божества, които са зли по своята природа. Култът се опира върху други основи: синовно чувство към божествата, които се възприемат като родители и природни покровители на хората. Злото не се персонифицира. То остава безлично и почти без изключение се схваща отрицателно, като отсъствие на добро. В християнството дяволът не е зъл по природа. Той е личен дух, който става зъл, по думите на Св. Отци, "съгласно своето действие", а не "по природа".

    Невъзможно е силата, която отчуждава, да стане причина за стремеж към сближаване. Страхът отчуждава. Той противоречи на заповедта, според която трябва да обичаш Бога с цялото си същество. Страхопочитанието е част от религиозните чувства, но то не е породило самата религия и не просто "гол страх". То е следствие от религията. Страхопочитанието има много лица. Религиозният страх е страх от разгневяване на Бога в резултат от престъпване на Негова заповед - това е страхът, който изпитва синът спрямо баща си. Този страх е породен от предчувствието, че ще загубиш близостта до Бога, а не страх от самия Бог. Тук е застрашено духовното преуспяване, а не физическото оцеляване, заради което се боим от природните сили.

    И днес всеки се страхува от силна буря или от земетресение, но дори и най-религиозният съвременен и цивилизован човек не би нарекъл стихията "бог". Въпреки това религията съществува не по-малко, отколкото някога, което за пореден път доказва, че страхът от неизвестното в природата (какъвто вече няма, тъй като в по-голямата си част природните стихии са разгадани) не е и не е бил причина за появата на религията. Да припомним, че след премахването на причината изчезва и резултатът.

    Религиозният страх е по-висш от първичния ужас пред силата на природата и не може да бъде следствие от втория. Религиозният страх е страх, породен от любов. Както казахме, това е синовен страх, който не отчуждава, а прави религиозното преживяване истинско и живо. Синът се страхува от родителите си, именно защото ги обича, а не обратното. Ако не ги обичаше, той не би се интересувал от тяхното отношение към сина им.

    Примитивно живеещите хора не са умствено недоразвити индивиди, които не правят разлика между очевидно и умозримо. Вярата, която крепи живота на психическия здравия и уравновесен човек, не е продукт на неразумни халюцинации. Когато човекът види, че нещо застрашава живота му, той не прави нищо друго, освен да се страхува от него и да го избягва, дори и да е най-неграмотният дивак на планетата. Не би му минало и през ума да нарече урагана "бог", ако преди това няма идеята за бога като могъщо и свръхчовешко същество. Дали стихията ще се схваща като форма на бога, негова еманация, проява или просто инструмент, това вече е въпрос на специфики в религиозното съзнание на културата и на конкретния човек. За момента този въпрос не ни вълнува.

    Идеята за Бога е първична. Не можем да имаме идея за 2, ако нямаме понятие за 1. Да кажем, че човекът първо е имал идея за 2 и после е достигнал до идеята за 1, е съвършено глупаво и нелепо. В този смисъл идеята за 1 е по-висша и по-голяма от идеята за 2 (макар че две е повече от едно), защото без 1 няма 2, 3 или каквото и да е друго количествено понятие. Ето защо, преди да мислим "божествена стихия", трябва да притежаваме поотделно идея за стихия и идея за божествено (т. е. бог). Тези две идеи са първични и собствено идеята за бога не може да идва след идеята за божествена стихия. Някой вероятно би казал, че това е софистика, но то всъщност не е нищо повече от вглеждане в най-очевидните и банални закони на човешката мисъл. Преди да кажем "A e B", трябва имаме в съзнанието си поотделно "А" и "В". В противен случай сме длъжни да приемем, че идеята за Бога се появила в човешкия ум изневиделица (сякаш "паднала от небето").
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°14

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:08 pm

    Коледа у дома
    За мен истинската Коледа е на село. Защо ли? Там се разкриват чудни тайни.
    Всяка година, заедно с елхата, украсяваме празнично ябълковото дръвче на двора. По това време на годината не растат много зеленчуци и плодове, на село дори нищо не расте, само една-единствена ябълка-полузелена, полужълта.
    Но затова път има много животни, които обичам и с които посрещам Рождество Христово. Разменяме си и подаръци. Ето, котенцето се умилква, очаква своята паничка с млекце. Чувства се щастливо от своя подарък, става палаво, катери се на дървото, за да вземе ябълката, защото тя блести като очичките му. Нооо, чудната ябълка пада сред кокошките, които важничат пред петела и също очакват от мен своите зрънца. Какъв празничен хаос! Кокошките пищят, котето мяучи, любопитните козички скачат около сцепената ябълка. Страшен студ на двора, а ние се смеем и забавляваме.
    Реших да направя ябълков пай и всички да се почерпим. И познайте кой пристигна?! От прозореца ми се усмихна...Слънчо, капчуците весело запяха, козичките заблеяха. Ах, бяхме забравили коня. Посетихме достолепния господин в плевнята, завихме гърба му с топло чердженце и всички заедно зачакахме звездата с радостната вест.
    Истинска вълшебна Коледа у дома! Дали от чудната ябълка, дали от тайнствената звезда или просто от пеперудите, които пърхат в сърцето ми, преди да заспя...
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°15

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:09 pm

    Темата на есето е ''боклук ''

    Живеем в България и на всеки читател би му станало ясно за съдържанието в следните редове. Боклуци-част от рутината,всеки член на Република България е приел тази дума , като част от ежедневието си.Няма да се изненадам ако в тази седем милионна държава - член на европейския съюс,тази дума се споменава поне 4 милоина пъти в деня.В едно журналистическо есе трябва да дам мнението си по поставен проблем и да разреша този така задълбочен проблем в нашата родина . Отговорът ми е ,че и аз самата не знам . Не мога да изчистя сама боклука по улиците или да накарам хората да не изхвърлят отпадъците си по шосетата .Този проблем е на цялото общество и само ние жителите на България можем да го разрешим и проблема не е в устройствота на държавата или в нашите управници , проблемът е у нас.
    Отиваме в чужбина , съзърцаваме прекрасните алеи (не натруфени от смет) ,като за крале, тротоари като за принцеси и си блъскаме главите в същите така прекрасни бордюри, мислейки ,че и ние искаме държавата ни да прилича на другите републики , монархии...Лесно е да обвиним парламента , кмета или партиите за това , че на където и да попадне крайчето на окото ни , все се натъкваме на кутйки от Coca Cola или целуфан от една или друга вафла. Сърцевината на проблема е в нас . Ценностите ни са загинали още много преди тези хартийки , фасиве или кутйки да се появят . Най-лесното , което може да кажем е, че пред парламента няма нито една люспа от семни , а по покрайнините на кварталите ни е всякаш,сеедно сме попаднали в Суходол.
    Нали уж ние българите или една голяма част от нас сме патриоти и трябва да пазим , зачитаме и обичаме родния си край или това е само на теория , а на практика главта ни казва '' щом всички хвърлят , защо и аз не-един боклук няма да промени нищо '' Ало е така и аз съм права - нямаме право да се оплакваме , че живеем в сметище.
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°16

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:10 pm


    “Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете”. Чувството да знаеш, че не принадлежиш на своето време, чувството да знаеш, че не си там, където трябва, чувството да знаеш, че можеш, а „не бива”. Това е най-дълбоката емоция, която може някой да изпита. Емоцията, заключена в дълбините на душата на всеки един млад човек. Да мислиш, че трябва да си „друг” е най-тъжната мисъл сполетявала който-и-да-е. И не друг, а себе си. Личността, която търси да си прокара път от сърцето ти, до твоето съзнание е твоята истинска същност. Същността, която се бунтува да излезе на яве, да извика пред всички „ВИЖТЕ МЕ, ТОВА СЪМ АЗ И НЕ СЕ СРАМУВАМ ОТ ТОЗИ ФАКТ!”. Същността, която бленува да бъде разбрана, да бъде видяна и приета.

    Сърцето ти подсказва, че някъде в теб живее онова твое „аз”, което се е съхранявало там от години. Онова твое истинско „аз”, което иска да бъде. А защо страхът преобладава пред смелостта? Нима е по-силен? Нима е по-правилен? Нима смелостта е толкова наивна да вярва, че страхът един ден ще й отстъпи мястото си? Не. Просто така. Не. Това, че позволяваме на страха да преобладава е само и единствено проблем на нашата психика. Проблемът произлиза от това, че искаме да сме „нормални”. А какво е да си нормален? Да се сливаш с обществото? Да живееш по отлят модел? Или не съвсем. Може би да правиш каквото си поискаш без да ти пука? Да. Да бъдеш непукист и да не чувстваш нищо? Не там се крие отговора. Ти просто не си детето на своето време. Отблъсква те арогантността, приела образа на нещо (напълно) нормално. Отблъсква те ежедневието и по-точно самото свикване с него. Отблъскват те всичките тези хора, които не се стремят към нищо. Хората, които са решили просто да съществуват. Но дълбоко в себе си ти жадуваш за живот, мечтаеш да се чувстваш свободен, да бъдеш свободен. И в един момент осъзнаваш, че просто не принадлежиш на времето си. Не се чувстваш на мястото си. Ти си само един бунтар със своя страх, защото се страхуваш, неистово се страхуваш от мечтите си, от мислите си. Страхуваш се от чувството си, че не искаш да си този, който другите очакват да бъдеш. Не дръзваш да спориш толкова много време, а ти се спори дори със самия себе си.

    Но един ден идва моментът, в който вътрешното, истинското ти аз се изправя пред всичко. Решава да се бунтува. Решава да пречупи страха и да погледне от ъгъла на смелостта. Решава, че ако не принадлежи на времето си, ще накара времето да му принадлежи. Защото човекът може, само когато иска, а иска тогава, когато преодолее най-здравата бариера между „него” и „себе си”. Тогава пътят от сърцето към разума се пречиства. Няма я вече мъглата, която пречеше на желанието да се движи свободно. Няма го страхът от това, да не попаднеш на нещо неочаквано. Изобщо, няма нищо неочаквано. Вътре в теб са само тези неща, които сам решиш и са поставени точно там, където ти е удобно. И пътят на желанието остава чист завинаги. Тогава разбираш, че бунтът си е заслужавал. Че ако някой е казал, че с опърничавост не се постига нищо, то той никога не те е познавал.
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°17

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:11 pm


    Chemistry
    I just synthesised some TNT
    But I blew up the laborat'ry
    It's so much fun, is chemistry

    Putting in
    Nitric acid and some glyerine
    Add sulphuric to make it begin
    Whoopie! Nitroglyerine

    Why I had to go
    Now I know
    It had to be
    I made something wrong
    Yes, a bomb
    In chemistry

    Chemistry
    Love that subject, it's been good to me
    It's much better than geography
    It's so much fun is chemistry

    mm mm mm mm mm-KABOOM!
    http://clubs.dir.bg/showthreaded.php...sed&sb=5&part=
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°18

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:12 pm

    Същественото и невидимото за очите.
    Човекът е странно същество. Обича да преценява всичко първо по външния вид.

    Между златната и обикновената ябълка той избира златната. Независимо, че тя е красива отвън, а развалена и изгнила отвътре. За разлика от нея обикновената ябълка не се отличава с особена хубост, но е сочна, сладка и вкусна.
    Казано е: „Не всичко, което блести, е злато.” Блестящият външен вид не е гаранция за богата душевност. Подобно на златната ябълка човек се опитва да прикрие някаква липса, залагайки единствено на своята външност. Може би липса на качества. Лишена от добродетели е героинята Мими Тромпеева от разказа „Дамата с рентгеновите очи” на Светослав Минков. Жена, решила да получи външна красота на цената на вътрешна пустота.

    „Човек вижда толкова, колкото знае”. Как този, който не знае и не разбира, не търси и не открива, не оценява и не обича ще се докосне до същественото в живота? Как този, който не усеща мъката, не чувства болката, не изпитва любов, ще види скритото за очите? Душата на такъв човек е празна като на кукла.
    Понякога изглежда, че външността е златна, но под нея няма нищо скъпо. Малко са тези, които имат сърце. Дори и оловно. Като това на Храбрия оловен войник. Още по-малко са тези, които под красивата външна обвивка крият златно сърце. Като мит звучи днес българската народна приказка за златното момиче. Или не чак толкова. Много момичета „са покрити” в злато от глава до пети. Може и душата им да е златна, нали?!

    На изчезване са днес грозните патета, които се превръщат в грациозни, нежни бели лебеди, които не се възгордяват въпреки цялата си хубост. Скромността ги отделя от тълпата жени, все по-често питащи се „Огледалце, огледалце на стената, коя е най-красива на Земята?” Вместо на Снежанка тези жени заприличват на нейната мащеха.
    Хубавият външен вид е заел почетно място в живота на днешния човек. Като се започне от мотото на конкурсите за красота „Красотата ще спаси света” и се стигне дотам, че отвсякъде ни се усмихват образи на хубави жени. По-добре е да се наблегне на една неблагоприятна последица от този факт- много млади хора се опитват да се променят напълно, за да станат красиви.
    Повечето от тях копират стила на своите идоли- обличат се по същия начин, правят си същите прически. Младите хора не осъзнават как започват да виждат някого друг в огледалото, как се обезличават, за да достигнат своите „звезди”. В името на заветната цел- съвършен външен вид- някои от тях се подлагат на различни процедури и дори използват достиженията на пластичната хирургия.

    За постигането на съвършена външност младите хора са готови да жертват здравето си. Голям е броят на болните от анорексия и булимия. В България заболелите от хранителни разстройства са до 500 000. Всяко трето момиче страда от една от двете болести. Във всяко училище поне десет момичета са с анорексия. Пред тези цифри, и усмивката на моделите от кориците на лъскавите модни списания би замръзнала. Оказва се, че цената на живота е по-ниска от тази на красотата.

    Мисълта за съвършен външен вид е пагубна. Съвършенството не е характерно за човека. Той сам създава свои шаблони и рамки за красота. Всичко, което не се побира в тях е грозно.
    Съвременният човек оценява почти всичко по външния му вид. Все по-често посрещаме и изпращаме по дрехите, без да се досетим да „погледнем” за ума. Сякаш сами притъпяваме сетивата си и „слушаме” музика с очите си. Истинският талант отстъпва пред изпипания външен вид. Повечето певци и актьори са млади и привлекателни. Тези, които не са толкова хубави, нямат шанс да сбъднат мечтата си и да бъдат забелязани от продуцентите и от публиката.

    Поставяйки на първо място външността, човек сам се лишава от всичко ценно и съществено. Не е нужно да бъдеш невероятно красив, за да си стойностен човек. Най-хубавото е недостижимо за нашите сетива. Ако не „затворим очи” за обаянието на лика. Ако не прогледнем за красотата на душата. Защото хубавата душа и големият ум не се нуждаят от божествено тяло. Понякога вътрешната и външната красота разменят своите места. Става така, че госпожица „Ангелско лице” е Квазимодо отвътре. И докато хубавата външност увяхва бързо като цветята, душата остава да живее вечно.

    „Същественото е невидимо за очите” казва лисицата на Малкия принц. Дори и да бях красива като Афродита, не бих била щастлива. Ако нямам сърце, с което да чувствам, че съм обичана.
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°19

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:13 pm

    РЕВОЛЮЦИОННОТО ИЗРАСТВАНЕ НА НАРОДНИТЕ МАСИ В РОМАНА "ПОД ИГОТО" НА ИВАН ВАЗОВ

    Безспорно е, че Вазовият роман."Иод игото" в художестовен резултат ,на нуждата от историческа равносметка в годините непосредетвено след Освобождението.Тази нужда е стимулирана и от новата обществено-иаторическа ситуация.Всенародното опиянение от толкова дълго жадуваната победа постепенно затихва ,а възрожденските идеи са заместени от грубата прагматичност и низките страсти.Тази действителност неминуемо превръща славното минало в епопейно ,независимо от малката времева дистанция.Извисяването на спомена за героичните исторически оъбития рефлектара и в литературата.Създава се типична “епическа ситуация”,рожба на която е първата епическа вълна в българската литература”Записки по българските въстания" на З.Стоянов и "Под игото" на Иван Вазов.
    Романът създава неповторима картина на "най-българското"време на епохата на Априлското въстание от 1886г. изпълнена с много мъки и светли надежди ,с героизъм и философско-нравствени прозрения.В тъканта на повествованието априлската драма е художествно пресъздадена с поседневно житейско и исторически значимо.Вазов проследява динамиката в промените на обществения бит ,душевността и историческите съдбини на народа ,художественото им изображение е изкристализирала най-ярката социално-психологичеста характеристика на предосвобожденския бълрарин.
    Вазов претворява в образи и картини револционизирането на народните маси ,идейно и духовно израстване на довчерашната “мирна рая”.Пресъздаването на този грандиозен исторически процес и тревожната му атмосфера въздейства не само със съвършенството на творческия инструментариум ,но и с емоционалния патос на творбата.През призмата на националните съдбини Вазов пречупва индивидуалната човешка психика ,за да докаже истината ,че:
    “Никога българският национален дух не се е извисявал до такива висоти и надали ще се вдигне друг път”.
    Чрез тази историческа и поетическа аксиома писателят утвърждава величието на възрожденската епоха,но доказателството и се разгръща в конкретното изображение на бързите изменения в съзнанието и чувствата на обикновените люде.
    Проследявайки различното отношение на различните соц. групи към въстанието ,той всъщност улавя многостранните прояви и измерения на основния проблем-духовното и революционно присъстване на народните маси.Композицията на романа е изградена на основата на контраста.Вазов създава два полюсни противоположни свята -спокойна патриархална идилия и регламентираните морални норми и света на авантюрната ,неспокойна динамика на бунта.Героите на творбата се "мятат", в полет на напрежение м/у тези два полюса.Промяната в светоусештането им се осъществява с преход от разумност към “полудяването”-опиянението.
    Извършването на тази гигантска трансформация в съзнанието на народа е изобразено многопосочно -чрез сюжета ,композицията и персонажната система.Националният конфликт е представен в едно ограничено времепространство/Бяла Черква ,Клисура ,Стремската долина: от май 1875 до май 1876г./ ,но това не затваря изображението в рамките на регионалното ,защото цялостната идейно-художествена атмосфера и авторова концепция насочват внушението към широките контури на националния живот в неговите битови и битийни форми.
    Конфронтацията м/у новото и старото ,м/у идиличното и неспокойното ,присъства още в началото на романа.Внезапното появяване на Кралича в дома на чорбаджи Марко ,нарушаването на установения ред предизвиква смут и уплаха.Нарушено е неговото задрямало спокойствие ,установено през вековете м/у високите домашни зидове.Носителят на революционната идея преодолява тази бариера ,което едновременно плаши и впечатлява установеното робско съзнание.
    Кралича преименуван по-късно в Бойчо Огнянов ,въплъщава в себе си образа на водача ,на апостола на българското възтание.Тази идея е скрепена с яркия контраст м/у новото светоусештане и нравствено-ценностната с-ма на революционера и традиционната робска психика.Показателни за това противоречие са някои моменти от сюжета -описанието на случката във воденицата на дядо Стоян ,годишният изпит в Бяла Черква и. др.Убйството на “пладнешкия злодей”Емексиз Пехливан и Топа Хасан разкриват облика на истинския народен водач ,за който е недопостима робската максима:”преклонена главичка остра сабя не я сече”.Бойчо Огнянов спечелва искрените симпатии на всички присъстващи на годишния изпит ,защото с поведението си ,в което има много човечност и отзивчивост се противопоставя на официалната власт в лицето на Стефчов.
    Вазов дава пряко синтезирана характеристика на Огнянов ,която улавя най-характерните черти на физиката.Той е идеално изражение на всички прекрасни черти на бунтовника-“смел до безумство”,”влюбен в България до фанатизъм” ,”честен до самопожертвуване”.Образът на революционера присъства неизменно в сюжета ,но този образ е лишен от релефността и плътността на другите герои. Под обаянието на Огнянов е и чорбаджи Марко ,който подменя писмото ,и дякон Викентии ,който посяга на чуждите пари ,и скромната Рада ,поела пътя на революцията.Тътенът на бунта се чувства навсякъде и у всички и това създава усещането за единство на народните маси.Проблемът за израстването на довчерашната “мирна рая” е основната линия в романа ,около която ое групират героите ,което приобщава или разединява персонажа.С аналитично проникновение писателят диференцира и най-тънките нюанси в отношението на социалните прослойки и всеки свой герой към общонародното дело.
    Докторът отдава на тази идея голяма част от жизаената си енергия и пламенност ,без да ги огранйчава само в тази насока.Соколов е винаги пръв в дружески увеселения и комиетски съзаклятия.Той е пълнокръвен ,жизнено-пластичен герой ,вдъхновен от революционната идеология като Огнянов ,но с противоположна психика и жизнени реакции.
    Основния въпрос на епохата -за робството и борбата с/у него -определя и оновните взаимоотношения м/у героите в романа.Рада възприема идеята за въстанието под въздействието на любовта си кьм Бойчо и като резултат от високонравствените народни принципи ,които носи в себе си.Тя открива сърцето си с чувство на възхищение и уважение както кьм човека ,така и към революцията.В образа на Кандов е разкрит интелгентът ,израснал и възпитан далеч от България ,откъснал се от реалните и проблеми.Той е носител на идеи ,чужди за "българския ,здрав смисъл" слоред автора.Оттук идва "книжността” на героя ,и неговата житейска безпомощност и странност на поведението.
    Проблемът за революционното израстване на народа е сложен и многопосочен.Дори зад високите манастирски стени писателят открива поддържници на идеята за освобождението.Динамичните промени по време на"прелюдията към борбата" формират едно ново светоусештане в дякон Викентий.Епохата нарушава жизнените му принципи и внася нови понятия в христянския му морал-“свещена кражба”и “грях праведен”.Вазов навлиза дълбоко в психиката на човека ,който няма нравствени сили да осъществи това ,в което вярва.
    Разноликата маса ,която се приобщава към револщията ,е обединена от доминиращите чувства-патриотизъм и свободолюбие.В/у всеки от героите революционният подем има индивидуална изява ,свързана с индивидуалната му психика и лични мотиви.
    Вазов остава верен на наивитета на предосвобожденския българин. Боримечката символ на юначната сила и стихията на националния героичен дух ,се включва доверчиво и пламенно в борбата.Той се чувства пълиоценен чрез участието си в нея.
    Особено осезателно е влиянието на революционния подем в/у изконните устои и ценности на обществения бит.Динамиката на промените в него е израз на онези дълбоки ,същностни изменения в съзнанието на народа ,превърнали покорните довчера рай в бунтовници.
    Отделните случки ,показателни за духовния прелом ,се наслагват и "разтягат" процеса във времето.Увереният отговор на Събка /"0т гръцко робство избави българите цар Асен ,а от турско робство ще ии избави цар Александър ,от Русия"/ на годишния изпит звучи по детски наивно ,но в контекста на вътрешното раздвижване сред народа той изразява дълго желаната мечта ,скритото все още желание за свобода във всеки.
    Порасналата дързост на българите намира и друга ,още по-решителна изява -бунтовната песен.След представлението на "Многострадалната Геновева"всички запяват "Къде си ,вярна ,ти ,любов народна" в присъствието на самия бей ,което е спонтанен израз на повишения енттусиазъм и готовността за себеотрицание.Настроението и високия обществен градус в навечерието на въстанието в"Ганковото кафене"този "малък парламент" се дават разгорещени оценки за световната политика.Доминира възбуденият патриотичен дух ,удовлетворението от успехите на Любобратич ,интересът към дядо Иван.Революционният подем е проникнал във всички слоеве на обществото и това намира правдиво отражение в романа.
    Двата пласта на изображение в романа -прстранството на авантюрната тежест и пространството на традиционната идиличност се преплитат по особено романтичен начин в образите на маргиналните герои-Гунчо ,Колчо и блудницата Милка Тодоричина.Милка спасява д-р Соколов тогава ,когато всички му затварят вратите ,Колчо продупреждава Огнянов в църквата ,а по-късно изпраща по Рада своите дрехи ,за да го продпази от турците.Мунчо е единственият протестиращ с-у безчинствата на освирепелия поробител във финала на романа.Тези героии съхраняат докрай духовната и социална енергия ,набрана в народния подем.
    Като писател-реалист Вазов не представя сложните исторически и социални взаимоотношения опростено и схематизирано.Чорбаджиите не са само народни врагоиве/чорбаджи Йордан ,Кириак Стефчов/ ,но и чистни патриоти/чорбаджи Марко/. "Бедността" е свързана както с революционния подем ,така и със загубата на националното чувство /хаджиСмион ,Йванчо Йота ,г-нФратю ,Рачко Пръдлето/.Комизмът на тези герои произтича от резките колебания и неустановеността на типизацията им.Авторът е категоричен-трети път няма ,трето отношение към революцията е неизбежно комично.
    Чорбаджи Марко е типичен носител на патриархалната българска душевност.Той притежава и чувство за реализъм ,трезвия практичен ум и расъдливостта на възрожденеца. Осъзнаването на необходимостта от свобода е драматично и се осъществява чрез натрупването на критични ситуации ,в които героят трябва да избира.Решенията на чорбаджи Марко нарушават общоприетото поведение /укриването на Кралича ,подмяната на писмото/.Те очертават пътя на духовния прелом ,на “значителния преврат” в убежденията и понятията на на човека със”здрав и положителен смисъл”.Извършва се една велика метаморфоза от неверието във въстанието и категоричността на Марко Иванов ,че "Ако бог е решил да погуби Туркия ,то няма да възложи на нас “сополковци”,такава работа ,до “Новата молитва” на героя пред иконостаса ,молитва в иметона България.Окуражен от решителната подготовка ,очарован от масовото въодушевление ,чорбаджи Марко обобщава веруюто на всяка революция:”Лудите ,лудите ,те да са живи”.От този момент със сзнанието ,че България се намира в “чрево адово”,той ще даде черешата си за топ и ще прекрачи в авантюрното пространство.
    В образа на чорбаджи Марко най-релефно е очертана разликата м-у двата полюса-измяната и бунта.Тези две начала неизбежно присъстват в цялото му развитие до края.Той остава герой преди всичко на подготовката ,на въодушевлението.Образът на този герой е прексрасна персонификация на сложния и драматичен процес-раждането на свободните личности от райте.
    "Под игото" именно чрез главата "Пиянството на един народ" разкрива размислите на Вазов в-у философията от българската иотория.Изображението в публицистичната глава е в лирико-романтичен план ,който синтезира картината на революционното израстване в широк общонационален план”Черковата даваше попа си ,школото-даскала си ,майката-сина си”.В такова време единственият пример за човешка нравственост е жертвеността.Това поетическо безумствов което се крие висшата мъдрост на историята ,Вазов нарича “пианството на един народ”.
    • Върнете се в началото
    seducti0n
    seducti0n
    seducti0n
    Супер Модератор
    Супер Модератор


    Брой мнения : 38
    Join date : 16.02.2016
    Age : 41
    • Post n°20

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by seducti0n Пон Фев 22, 2016 1:14 pm

    Българските земи през праисторическата епоха

    Човешко присъствие по нашите земи е имало преди над 1 млн.години, през старокаменната епоха.През тази епоха хората живеели в пещери или на открито,събрани в малки групи наречени родове.Прехранвали се чрез лов и събирането на плодове,корени и други.Те често се местели от място на място,тъй като така намирали храна.Много важно за тях било откриването и овладяването на огъня.За да улеснят своя живот и с цел защита,изработвали сечива и оръжия от камък, дърво и кост.Има много находки в пещери около Северна България, които показват, че с течение на времето хората са се научили да използват тези изделия,за защита(ножове,копия,стрели) и други .Дрехите им били направени от кожата на различни диви животни.По това време обитателите на нашите земи вярвали в свръхестествените сили и често извършвали ритуали, така те погребвали мървите хора.

    След старокаменната епоха идва ред на новокаменната, в която хората започват да произвеждат сами нещата от които се нуждаят,те вече не зависели само от даровете които им предоставяла природата,а започнали да се занимават със земеделие и животновъдство.Плодородни� �е долини на реките Струма и Марица в края на Vl-Vll хилядолетие преди Христа се зародила първата в Европа земеделска култура.Животновъдството и земеделието, променили живота на жителите на нашите земи.Те започнали да живеят в селища, в истински жилища от дърво и камък.Започнали да изработват глинени съдове,за приготвяне,съхраняване и употребяване на храна.Започнали да се развиват и занаятите(тъкане,предане).Ж ивота на хората станал по-сигурен и по-спокоен,населението започнало да нараства.Започнали да се уформят човешки общности-племена.Хората продължили да вярват в своите богове,има запазени фигурки,които
    разкриват вярванията им в богинята Земя и бога Небе.

    Откриването на металът се явило връх в развитието на ранната земеделска култура на Балканите през V-lV хилядолетие преди Христа.Металът който бил открит бил медта.Има разкрития край гр.Варна,които показват,как хората са погребвани с множество богатства.По това време се появява възможноста една част от хората да управлява другата-властта.
    Смята се,че жителите на нашите земи създали пъравата цивилизация в Европа.
    • Върнете се в началото
    Sponsored content

    Sponsored content


    • Post n°21

    Нашите творения,в полза на потребителите=) Empty Re: Нашите творения,в полза на потребителите=)

    Писане by Sponsored content

    • Върнете се в началото
      В момента е: Сря Май 15, 2024 4:00 pm