Анорексия
Какво е анорексия?
Ето какво ще видим в речника: загуба на апетит, психологически проблем, характеризиращ се с нежелание да се яде и страх от напълняване.
Истината за anorexia nervosa: няма нищо общо с теглото, калориите или с това да бъдеш „слаб” – това са просто симптоми за наличието на някакъв проблем.
(от гръцки: an (липса на) и orexis (апетит) - съотв. "липса на апетит") е заболяване, което се развива на психическа основа. То е типично предимно за младите жени и много често е резултат от налаганите в медиите представи за идеалната жена. При болните от анорексия се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на слабителни и диуретици.
Симптоми и особености
Най -характерни симптоми на заболяването са:
Спад на телесното тегло под нормата за съответните възраст и ръст и отказ да се поддържа тегло в рамките на медицински определените параметри за здравословно тегло
Натрапчив страх от напълняване
Нереалистична представа и необоснована самооценка за външния вид, отказ да се признае тревожно ниското тегло за проблем
При жени във фертилна възраст (след започване на менструацията и преди настъпване на менопаузата) отсъствие на три последователни менструации
Наличие на други хранителни смущения
Макар и не задължително свързани с наличието на анорексия, някои особености са често срещани при това заболяване:
1. Психологически
Нереалистична представа за външния вид
Самооценка, която се основава най-вече на теглото
Натрапчиви мисли за храна и собственото тегло
Перфекционизъм, повишена критичност към себе си
2. Емоционални
Ниска самооценка
Клинична депресия
Честа смяна на настроението
3. Социални и междуличностни
Влошаващи се резултати в работата или в училище, макар че при някои болни това не се наблюдава, вследствие на тенденциите им към перфекционизъм
Прекъсване на контакти с приятели и връстници
Влошаване на отношенията в семейството
4. Поведенчески
Ограничение на храната, често отказ да се приемат определени храни (твърде калорични, богати на мазнини)
Прекомерни физически упражнения
Пазене в тайна на особеностите в хранителния и физическия режим
Нерядко самонараняване, опити за самоубийство, злоупотреба със забранени вещества
5. Физически
Прекомерен спад на теглото
Симптоми на недохранване като понижен метаболизъм, нисък пулс, хипотермия и анемия
Индекс на телесната маса под 17.5 при възрастните, 85% от нормалното за възрастта тегло при децата
Забавен растеж и физическо развитие при децата
Смущения в ендокринната система, водещи да спиране на менструацията
Понижено либидо, импотентност при мъжете
Смущения в електролитния баланс
Проблеми с кръвообращението
Понижена функция на имунната система
Отпадналост
Главоболие
Рушене на зъбите
Косопад
Суха кожа, напукани устни
Чупливи нокти
Растеж на фини, дълги косми по тялото - реакция на организма да предпази кожата от преохлаждане, като компенсира липсващия защитен слой подкожна мазнина
В миналото неправилно се е считало, че прекомерното и безразборно спазване на диети води до анорексия. Установено е обаче, че анорексията е психическо заболяване, което не е следствие, а причина за хранителните аномалии. Много често преди да започнат "регулиране" на храната, при анорексиците е налице силно повишена тревожност. Проблемите най-често са свързани със семейната сфера, интимния живот, неудовлетворителното отношение на приятели и връстници. Обикновено се появяват натрапчиви мисли, че ако отслабнат, ще се случат определени неща: например ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени в положителна насока. Ограничителният режим, който болните възприемат, може да включва някои от следните елементи или съчетание от тях - строга диета, доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерни физически упражнения, злоупотреба с диуретици и др. Следвайки подобен режим, те стават целенасочени и устремени, като в резултат започват методично да свалят килограми. Често преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид от приятели и познати, което затвърждава убеждението им, че възприетият от тях режим им помага да бъдат по-щастливи. Спазването на режима ги кара да се чувстват силни, като контролират високата тревожност, провокирала развитието на заболяването. Характерна е повишена критичност към себе си.
Придържането към нездравословния начин на живот, възприет от болните от анорексия, може да доведе до летален изход. Анорексията се счита за психическо заболяване, водещо до висока смъртност.
Профилактика и лечение
Причините да се развие анорексия са строго индивидуални и трябва да се разглеждат по този начин. Проблемът е, че близките забелязват развитието на болестта доста късно, защото болните от анорексия добре се прикриват. Когато стане ясно, че е налице анорексия, обикновено нещата са извън контрол и се налага спешно настаняване в болница, с цел физическо оцеляване на пациента, а не реално лекуване на анорексията.
Много важно е да се знае, че анорексията предхожда диетите, а не е резултат от тях. В момента, в който се установи, че даден човек е болен от анорексия трябва веднага да се пристъпи към лечение и то да бъде комплексно. Условията за добро лечение са много, но като начало трябва да се потърси психолог и диетолог, а когато става въпрос за болнично настаняване и интернист. Нито едно от тези звена не може да бъде пропускано. Лечението е много продължително и доста трудно както за болния, така и за тези, които са около него.
Ако болният от анорексия не преодолее успешно кризата, е възможно анорексията да се хронифицира. Става въпрос за начин на мислене и поведение, начин на реагиране на проблемна ситуация, които ще се активизират наново. Това налага доста дълго лечение, което в началото е по-интензивно, а по-късно се редуцира и постепенно изчезва. Родителите и близките на пациенти с диагностицирана анорексия трябва да бъдат сигурни, че лечението няма да бъде доброволно, независимо от това какво ги убеждава болният - посещенията при психотерапевта и диетата трябва да се контролират много строго. Съществуват и други форми на лечение, които се прилагат в клиники в много страни (в България имаше една, но тя вече не функционира), които са в рамките на 1 месец, рядко повече, където болният от анорексия е между други като него и лечението протича комплексно през целия ден.
Anorexia nervosa е състояние, при което страдащият изпитва страх от напълняване и от това да не стане „дебел”. Истината обаче е, че като всички проблеми с храненето, анорексията е просто маска, зад която се крият други сериозни проблеми. Проблемите с храненето, в частност анорексията и булимията, обикновено се проявяват при жените, но броят на мъжете страдащи от анорексия нараства. Запомнете, всеки може да развие анорексия независимо от възрастта, мястото или ситуацията.
Страдащият от анорексия често ще прави и невъзможното, само и само да избегне консумацията на храна. Едно от на-често срещаните поведения е лъжата, която бързо може да се превърне във втора природа. Например, да лъжеш родителите си, че вече си вечерял, а всъщност не си. Анорексиците също ще си измислят оправдания, така че да ядат по-малко или дори да отбягват цели ястия. Не е задължително да лъжат, тъй като те може да са решили да не ядат месо или да станат строги вегетарианци, да постят поради религиозни причини, или пък просто да твърдят, че са на „диета”.
Причините за анорексия
Няма точно фиксирани фактори, предизвикващи анорексия, и причините за нейната поява са различни за всеки човек. Често има редица допринасящи фактори, много от които могат да бъдат от миналото на боледуващия. Единственото нещо, което страдащите от анорексия споделят като общо, е ниското самочувствие, дори и ако то не се проявява често. Ниското самочувствие може бързо да доведе до негативна представа за себе си, особено изкривена представа за външния си вид. Още от самото начало, анорексията е начин за справяне и начин на отношение към проблемите, когато животът на човек е сякаш извън контрол.
Контролът като фактор
Проблемите с храненето често започват като обикновена диета, опит да се възвърне част от самочувствието и контрола. Контролът е важен фактор, когато се опре до храненето и това най-вече важи при анорексията. Боледуващият може да почувства, сякаш неговият живот е или е бил извън контрол, и че този контрол може някак си да бъде преоткрит чрез регулиране на храната и теглото.
Границите на „факторът контрол” варират при различните хора и могат също да зависят от това дали те страдат от други подобни състояния или не. Например страдащите от всички видове проблеми с храненето се чувстват така, сякаш техният живот е без контрол и хаотичен, но методът чрез който човек се стреми да си върне контрола, варира според болестта, от която той страда. Анорексиците се опитват да си върнат контрола чрез отричане от храната, докато страдащите от булимия прочистват тялото си от храна с цел да установят отново някакъв контрол, дори и само за кратък период от време
Какво е анорексия?
Ето какво ще видим в речника: загуба на апетит, психологически проблем, характеризиращ се с нежелание да се яде и страх от напълняване.
Истината за anorexia nervosa: няма нищо общо с теглото, калориите или с това да бъдеш „слаб” – това са просто симптоми за наличието на някакъв проблем.
(от гръцки: an (липса на) и orexis (апетит) - съотв. "липса на апетит") е заболяване, което се развива на психическа основа. То е типично предимно за младите жени и много често е резултат от налаганите в медиите представи за идеалната жена. При болните от анорексия се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на слабителни и диуретици.
Симптоми и особености
Най -характерни симптоми на заболяването са:
Спад на телесното тегло под нормата за съответните възраст и ръст и отказ да се поддържа тегло в рамките на медицински определените параметри за здравословно тегло
Натрапчив страх от напълняване
Нереалистична представа и необоснована самооценка за външния вид, отказ да се признае тревожно ниското тегло за проблем
При жени във фертилна възраст (след започване на менструацията и преди настъпване на менопаузата) отсъствие на три последователни менструации
Наличие на други хранителни смущения
Макар и не задължително свързани с наличието на анорексия, някои особености са често срещани при това заболяване:
1. Психологически
Нереалистична представа за външния вид
Самооценка, която се основава най-вече на теглото
Натрапчиви мисли за храна и собственото тегло
Перфекционизъм, повишена критичност към себе си
2. Емоционални
Ниска самооценка
Клинична депресия
Честа смяна на настроението
3. Социални и междуличностни
Влошаващи се резултати в работата или в училище, макар че при някои болни това не се наблюдава, вследствие на тенденциите им към перфекционизъм
Прекъсване на контакти с приятели и връстници
Влошаване на отношенията в семейството
4. Поведенчески
Ограничение на храната, често отказ да се приемат определени храни (твърде калорични, богати на мазнини)
Прекомерни физически упражнения
Пазене в тайна на особеностите в хранителния и физическия режим
Нерядко самонараняване, опити за самоубийство, злоупотреба със забранени вещества
5. Физически
Прекомерен спад на теглото
Симптоми на недохранване като понижен метаболизъм, нисък пулс, хипотермия и анемия
Индекс на телесната маса под 17.5 при възрастните, 85% от нормалното за възрастта тегло при децата
Забавен растеж и физическо развитие при децата
Смущения в ендокринната система, водещи да спиране на менструацията
Понижено либидо, импотентност при мъжете
Смущения в електролитния баланс
Проблеми с кръвообращението
Понижена функция на имунната система
Отпадналост
Главоболие
Рушене на зъбите
Косопад
Суха кожа, напукани устни
Чупливи нокти
Растеж на фини, дълги косми по тялото - реакция на организма да предпази кожата от преохлаждане, като компенсира липсващия защитен слой подкожна мазнина
В миналото неправилно се е считало, че прекомерното и безразборно спазване на диети води до анорексия. Установено е обаче, че анорексията е психическо заболяване, което не е следствие, а причина за хранителните аномалии. Много често преди да започнат "регулиране" на храната, при анорексиците е налице силно повишена тревожност. Проблемите най-често са свързани със семейната сфера, интимния живот, неудовлетворителното отношение на приятели и връстници. Обикновено се появяват натрапчиви мисли, че ако отслабнат, ще се случат определени неща: например ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени в положителна насока. Ограничителният режим, който болните възприемат, може да включва някои от следните елементи или съчетание от тях - строга диета, доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерни физически упражнения, злоупотреба с диуретици и др. Следвайки подобен режим, те стават целенасочени и устремени, като в резултат започват методично да свалят килограми. Често преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид от приятели и познати, което затвърждава убеждението им, че възприетият от тях режим им помага да бъдат по-щастливи. Спазването на режима ги кара да се чувстват силни, като контролират високата тревожност, провокирала развитието на заболяването. Характерна е повишена критичност към себе си.
Придържането към нездравословния начин на живот, възприет от болните от анорексия, може да доведе до летален изход. Анорексията се счита за психическо заболяване, водещо до висока смъртност.
Профилактика и лечение
Причините да се развие анорексия са строго индивидуални и трябва да се разглеждат по този начин. Проблемът е, че близките забелязват развитието на болестта доста късно, защото болните от анорексия добре се прикриват. Когато стане ясно, че е налице анорексия, обикновено нещата са извън контрол и се налага спешно настаняване в болница, с цел физическо оцеляване на пациента, а не реално лекуване на анорексията.
Много важно е да се знае, че анорексията предхожда диетите, а не е резултат от тях. В момента, в който се установи, че даден човек е болен от анорексия трябва веднага да се пристъпи към лечение и то да бъде комплексно. Условията за добро лечение са много, но като начало трябва да се потърси психолог и диетолог, а когато става въпрос за болнично настаняване и интернист. Нито едно от тези звена не може да бъде пропускано. Лечението е много продължително и доста трудно както за болния, така и за тези, които са около него.
Ако болният от анорексия не преодолее успешно кризата, е възможно анорексията да се хронифицира. Става въпрос за начин на мислене и поведение, начин на реагиране на проблемна ситуация, които ще се активизират наново. Това налага доста дълго лечение, което в началото е по-интензивно, а по-късно се редуцира и постепенно изчезва. Родителите и близките на пациенти с диагностицирана анорексия трябва да бъдат сигурни, че лечението няма да бъде доброволно, независимо от това какво ги убеждава болният - посещенията при психотерапевта и диетата трябва да се контролират много строго. Съществуват и други форми на лечение, които се прилагат в клиники в много страни (в България имаше една, но тя вече не функционира), които са в рамките на 1 месец, рядко повече, където болният от анорексия е между други като него и лечението протича комплексно през целия ден.
Anorexia nervosa е състояние, при което страдащият изпитва страх от напълняване и от това да не стане „дебел”. Истината обаче е, че като всички проблеми с храненето, анорексията е просто маска, зад която се крият други сериозни проблеми. Проблемите с храненето, в частност анорексията и булимията, обикновено се проявяват при жените, но броят на мъжете страдащи от анорексия нараства. Запомнете, всеки може да развие анорексия независимо от възрастта, мястото или ситуацията.
Страдащият от анорексия често ще прави и невъзможното, само и само да избегне консумацията на храна. Едно от на-често срещаните поведения е лъжата, която бързо може да се превърне във втора природа. Например, да лъжеш родителите си, че вече си вечерял, а всъщност не си. Анорексиците също ще си измислят оправдания, така че да ядат по-малко или дори да отбягват цели ястия. Не е задължително да лъжат, тъй като те може да са решили да не ядат месо или да станат строги вегетарианци, да постят поради религиозни причини, или пък просто да твърдят, че са на „диета”.
Причините за анорексия
Няма точно фиксирани фактори, предизвикващи анорексия, и причините за нейната поява са различни за всеки човек. Често има редица допринасящи фактори, много от които могат да бъдат от миналото на боледуващия. Единственото нещо, което страдащите от анорексия споделят като общо, е ниското самочувствие, дори и ако то не се проявява често. Ниското самочувствие може бързо да доведе до негативна представа за себе си, особено изкривена представа за външния си вид. Още от самото начало, анорексията е начин за справяне и начин на отношение към проблемите, когато животът на човек е сякаш извън контрол.
Контролът като фактор
Проблемите с храненето често започват като обикновена диета, опит да се възвърне част от самочувствието и контрола. Контролът е важен фактор, когато се опре до храненето и това най-вече важи при анорексията. Боледуващият може да почувства, сякаш неговият живот е или е бил извън контрол, и че този контрол може някак си да бъде преоткрит чрез регулиране на храната и теглото.
Границите на „факторът контрол” варират при различните хора и могат също да зависят от това дали те страдат от други подобни състояния или не. Например страдащите от всички видове проблеми с храненето се чувстват така, сякаш техният живот е без контрол и хаотичен, но методът чрез който човек се стреми да си върне контрола, варира според болестта, от която той страда. Анорексиците се опитват да си върнат контрола чрез отричане от храната, докато страдащите от булимия прочистват тялото си от храна с цел да установят отново някакъв контрол, дори и само за кратък период от време